„Не й обръщай внимание“, показа Джин, но Уинтърс усети, че сълзите й напират. Заповяда си да не плаче. Щеше да е проява на слабост. Чу овладяния глас на Джин Ли Там и си пожела нейното спокойствие да я обгърне плътно като одеялцето на Иаков.
— Не мога да говоря за трудните отношения между вашите народи, но кралица Уинтерия е решена да унищожи тази заплаха. В момента армията й претърсва блатата, за да изкорени този култ. Тя току-що се връща от погребението на андрофрансините, загинали в летния дворец.
Генералът от Тюрам се обади:
— Загубихме три кервана, пътуващи към новата ви библиотека — избити и изоставени край пътя. — Той присви очи и се обърна внезапно към Уинтърс. — За какъв култ става въпрос?
Момичето погледна ръцете на Джин. „Отговаряй кратко.“
Преглътна и внезапно усети вкус на пръст и желязо.
— И'зиритски бунтовници.
Чу как другите затаиха дъх едновременно. Мейров я изгледа, след което се опомни и отново се обърна към Джин Ли Там.
— И ние се бояхме от това. По телата на мъртвите имаше странни белези. — Горчивината се върна в гласа й. — Още една причина за твърд отговор от всички домове в Познатите земи, преди насилието да се разпростре още повече.
Джин Ли Там заговори уверено и убедително.
— Отговорът ни е твърд. Обещах подкрепа на Уинтърс. Ще й помогнем да открие общата заплаха и да се справи с нея, като работим с армията й, а не като нахлуваме в териториите им.
Мейров се втренчи в нея.
— Лейди Там, нашето родство с Деветте гори е доста крехко. Не остава незабелязано, че само вашият дом спечели от падането на Уиндвир и бе единственият незасегнат от последното коварство. Ако ни попречите тук, ще смятаме, че родството е отменено.
Генералът кимна.
— Тюрам е на същото мнение.
— Това ще е много жалко — отвърна Джин Ли Там. Тя подсвирна и горянските съгледвачи започнаха да се изтеглят. — Смятам, че за момента преговорите ни приключват. Ще се радвам да поговорим отново в по-спокойна обстановка. Надявам се…
Мейров я прекъсна със студен и отмерен глас.
— Нямаме намерение да преговаряме повече. Ако ни попречите, ще сметнем, че сте в съюз с блатните, и ще воюваме.
Джин Ли Там обърна бавно коня си. Уинтърс видя по очите й как внимателно изчислява съотношението на силите.
— Не дойдохме да воюваме, а да пазим мира. — Сините очи се присвиха и гласът й също стана хладен. — Но, Мейров, ако доближите армията ми или навлезете по` на север, ще ви посрещнем с ножове. Съжалявам за загубата ви. Престъплението е ужасно и мога да си представя колко дълбока тъга и гняв изпитвате. Но времената са смутни и трябва да се запитате няма ли по-добър път, по който да се поеме?
Уинтърс започна да извръща коня си, но внезапно почувства, че трябва да каже нещо — каквото и да е — въпреки препоръката на Джин Ли Там. Усети, че смръщва вежди, а докато отваряше уста, очите й се напълниха със сълзи. Гласът й беше задавен.
— Кралице Мейров, сърцето ми е разбито от вашата загуба и обричам душата си, че ще въздам справедливост за тези огромни злодеяния.
Мейров не отвърна. Очите й казваха всичко необходимо.
Обърнаха се и тръгнаха бавно от полянката. Уинтърс преглътна и вдигна бързо ръка да обърше сълзите, които не можеше да задържа повече.
Докато яздеха към лагера мълчаливо, тя опитваше да си представи малкото личице и малките ръчички на Иаков, миризмата му, мехурчета, които излизаха от устата му, докато спеше. Това беше най-мирният и спокоен миг, който бе преживяла от седмици, но сега дори споменът за него й убягваше. Не можеше да го открие и задържи насред бурната скръб.
Вместо това виждаше само пълните с омраза очи на сломената майка, изгарящи, обвиняващи, режещи по-дълбоко и от най-острия съгледвачески нож.
>> Петронус
Петронус крачеше из тясната стаичка и слушаше бръмченето на гласовете зад дъбовата врата, която го разделяше от залата на съвета.
След няколко минути щяха да го призоват при Есаров на адвокатската скамейка, за да предявят обвинение. Като цяло, ставаше дума за проста и бърза работа. Въпреки това се притесняваше.
След разпитите арестът бе станал по-търпим. Готвачите на Ерлунд приготвяха храната му, имаше достъп до книги и птици, много време за адвоката си, бившия лидер на революцията Есаров. През тези дни се готвеха старателно за днес и за предстоящия процес. Стратегията беше сложна и Петронус не само я оценяваше, а дори я допълни със собствените си познания.