През годините си в ордена бе натрупал достатъчно опит в родственото и андрофрансинското право, както и в политиката. Есаров имаше остър и целенасочен ум, който в комбинация със сценичния му опит щеше да е от голяма полза.
Днес щяха да са кратки. Предстоящият процес щеше да е по-дълъг, но двамата с Есаров бяха покрили огромен периметър и това му даваше увереност в изхода.
Въпреки това обикаляше нервно.
Чу как шумът зад вратите се усили. Явно Ерлунд и губернаторите бяха влезли. Сега звънчето в ъгъла на стаята щеше да звънне и мълчаливите стражи до вратата да станат и да го съпроводят вътре.
„Сам искаше отплата, старче.“ Не си я представяше точно такава, но бе убеден в правотата й. Замисли се за кратката среща с Чарлс на пазарния площад. Нощем сънуваше библиотека, простираща се в огромно подземие в някой забравен ъгъл на Стария свят. Ако тази отплата успееше да върне толкова много от светлината, личното му благополучие не беше от значение. Въпреки силната му увереност, част от него знаеше, че прекосява опасна река. Една погрешна стъпка и можеше да бъде отнесен от течението.
Звънецът дрънна и стражите се изправиха. Те отвориха вратите и влязоха, и Петронус ги последва.
Залата беше широка и кръгла, със сложни дърворезби и златни обкови. Високият купол беше изрисуван със сцени от ранната история на делтата — Първия конгрес на заселниците и подписването на документа, който бе превърнал разпокъсаните градове-държави в сила сред Познатите земи.
Деветимата губернатори седяха на платформа с маси, разположени като подкова. В центъра на отвореното място беше подиумът на надзорника. Ерлунд вдигна поглед и очите им се срещнаха.
Липсата на интерес беше достатъчно красноречива, но Петронус не се изненадваше. „Той знае какво предстои.“
Надзорникът носеше пурпурна роба на обвинител, а до него стоеше избраният прокурор — в случая Игнацио, — облечен по същия начин. Губернаторите носеха черни роби, доста подобни на андрофрансинските. Петронус ги огледа и не му бе трудно да разпознае четиримата, които бяха избрани от демократичните градове. Нямаха празния, стоически поглед на другите. Лицата им излъчваха решителност и гордост, а не задължение, но след време може би чувството щеше да премине, щом осъзнаеха същността на длъжностите си.
Есаров единствен стана при влизането му. Носеше сиво, както се полагаше на адвокат, а дългата му коса бе пригладена назад и напудрена. Очилата му отразяваха слънчевите лъчи, които влизаха през високите стъклени прозорци. Той кимна веднъж на Петронус с лека, но уверена усмивка.
Имаше неколцина наблюдатели по балконите, но като цяло огромната зала беше празна. На всяка от вратите имаше стражи.
Петронус изправи рамене и тръгна към празния стол до адвоката си. Двамата седнаха едновременно и Ерлунд удари с чукчето.
Игнацио заговори.
— Съветът на губернаторите на Обединените градове-държави от Ентролузианската делта е призован да разгледа обвинението срещу Петронус, бивш Свещен взор на андрофрансинския орден и крал на Уиндвир. Обвинението е убийство и заговор за убийство заради незаконната екзекуция на лорд Сетберт, бивш надзорник на Обединените ентролузиански градове-държави.
Един от губернаторите на Ерлунд предложи да започнат. Друг, от хората на Есаров, го подкрепи. Всички се съгласиха и предоставиха думата на Игнацио, който погледна Петронус и се усмихна.
— Според обвинението на четвърти анбар, по време на затворен съвет на епископите, проведен в Деветте гори, Петронус — действащ от позицията си на папа — е екзекутирал Сетберт без процес, който му се полага според Първия и Втория конгрес на Ентролузианската делта. В допълнение Петронус, със съучастието на лорд Рудолфо от Деветте горски дома, е подложил бившия надзорник на мъчения, забранени от ентролузианския закон, и е отправил обвинението, без да се съобразява с общото право и цивилизованото поведение.
Ерлунд се прозя на равнодушния рецитал и огледа помещението. Петронус проследи погледа му. Надзорникът задвижи процедурата напред.
— Съветът ще изслуша пледирането на обвиняемия, преди да насрочи дата за процес.
Есаров и Петронус се надигнаха.
— Адвокатът оставя клиента си да се обърне лично към съвета.
Ерлунд кимна.
— Давайте.
Петронус погледна единайсетте мъже пред себе си и се изправи в цял ръст.