— Няма да пледирам — произнесе той силно и високо. — Вместо това предлагам обстоятелствена декларация.
Надзорникът се намръщи, а лицето на Игнацио остана неразгадаемо. Израженията на губернаторите показваха смесени емоции, макар че преобладаваше липсата на интерес. В това имаше известен смисъл. Самият им надзорник демонстрираше подобно поведение, а и им предстоеше да възстановяват нацията си. Надвисналите промени създаваха много по-спешни проблеми. Системата, която служеше на семейството на Ерлунд от поколения, бе разклатена от демократичната вълна, която плашеше дори Петронус.
— Направете декларацията — каза надзорникът.
Петронус отново срещна очите му. След това огледа всеки от губернаторите, които стояха насреща му.
— По повод екзекуцията на Сетберт ние декларираме, че това е андрофрансинска процедура, изпълнена в съответствие с оригиналните Правила за родство от нас, като Свещен взор и монарх на Уиндвир, след като обвиняемият сам призна вината си, без да е принуждаван, както е надлежно документирано. Не признаваме предимството на ентролузианските закони по този въпрос и пледираме — както ни се полага като монарх — случаят да бъде разгледан от Съвет на родството.
Петронус не беше сигурен какво да очаква. В драмите, в които Есаров играеше едно време, щяха да последват сепнати възклицания и шокирани лица. Ала сега декларацията му просто отекна в почти празната зала.
Ерлунд въздъхна. Сигурно смяташе, че това е малка цена за прекратяването на гражданската война и обединението на градовете-държави под негова власт. Сега просто трябваше да определи място и да изчака събирането на съвета. В такъв случай Ерлунд щеше да бъде просто един от многото гласове, щом държавните глави се съберяха да изслушат Петронус.
Разбира се, нещата още можеха да се развият зле. Войната беше изтънила голяма част от родството между различните домове и нации. Но шансовете бяха на страната на Петронус. А следващият му ход щеше да ги дозасили.
— Много добре — каза сухо Ерлунд. — Съдът признава родството и правото ви като монарх да бъдете съден от себеподобни. Ще бъде определена дата и ще се направи необходимото, за да бъде събран Съвет на родство, който да изслуша този въпрос.
Петронус изчака чукчето да се вдигне и да тръгне надолу, преди да отвори уста.
— Ако позволите, ваше превъзходителство, бихме искали да продължим.
Ерлунд внезапно го погледна с интерес и изненада. „Това ти дойде неочаквано, пале.“ Надзорникът присви очи и смъкна чукчето.
— Извиняваме се. Мислехме, че сте приключили с декларацията.
— Правилата за родство специално отбелязват, че изборът на място принадлежи на обвиняемия — продължи Петронус. — За да може защитата му да бъде поета от домакинстващата нация.
Пръстите на Игнацио разлистиха стария том, сложен за справки под масата. Той откри пасажа и го посочи на Ерлунд. Надзорникът кимна.
— Имате такова право.
Петронус се усмихна мрачно на сутрешната светлина.
— Наистина е наше право. Ние избираме собствената си нация, свободния град Уиндвир.
В залата се надигна шум. Сега затаените дъхове се изпуснаха и мъжете неудобно се размърдаха по столовете. Лицето на Ерлунд помръкна.
— Петронус, Уиндвир не съществува. Там няма нищо.
— Въпреки това. — Старецът видя с периферното си зрение широката усмивка на Есаров. — Ние го избираме. Пледираме Деветте горски дома да уредят събирането на съвета като протектори на Уиндвир.
Залата се смълча и всички впериха погледи в Ерлунд. Накрая той въздъхна.
— Отбележете в протокола, че Съветът на родството ще се събере, както е поискано. — Чукчето тропна по масата.
Петронус не беше сигурен какво да очаква, но събитията се развиха бързо. Стражите се върнаха за него. Двамата с Есаров станаха и се поклониха на съвета, готови да се разделят. Демократът стисна ръката му и изпрати съобщение по китката. „Добра работа. Скоро ще дойда, за да се подготвим за съвета.“
Петронус кимна.
— Благодаря.
Есаров се усмихна мрачно.
— Аз ти благодаря.
Петронус тръгна през залата и отново зърна гневното лице на Ерлунд. Надзорникът не очакваше този ход и мразеше загубата на контрол над съвета на губернаторите си и над процеса. Очевидното му раздразнение не притесни Петронус и за миг. Ерлунд може и да не очакваше стратегията, но гневът му беше напълно очакван.
Петронус плъзна очи по лицето на обвинителя и зърна нещо, което сам не очакваше. Беше кратко и несъмнено предназначено само за него.