Когато се разминаваха, Игнацио се усмихна тънко и тайнствено.
В очите му личаха самодоволство и удовлетворение.
Самодоволен поглед на ловец, открил задействан капан. Удовлетворен вид на рибар, дърпащ препълнената мрежа.
Петронус потръпна и продължи напред. Очите и усмивката го преследваха до късно през нощта, обещаваха нещо предстоящо, което не можеше да предвиди.
> 20.
>> Влад Ли Там
Влад Ли Там висеше безсилно на рамката и гледаше празните маси. Дните и нощите се сливаха и все по-често имаше бели петна в съзнанието си.
Поне засега бяха спрели с децата, внуците и правнуците му. В един момент извлякоха последните тела и Рия продължи работата си без тях. Дори сега, докато висеше, ръцете й се движеха с любов по голата му кожа. Пръстите й пишеха съобщения по гърба му, които не можеше да дешифрира, а другата й ръка работеше със соления нож.
В началото пищеше до пресипване, но сега просто дишаше и стоеше неподвижно, гледайки как слюнката му капе на пода. Усети острото захапване на ножа по лявата буза на задника си. Бавно и в разширяваща се спирала, която продължаваше към кръста. Издиша и зарови болката в пещера, която бе изкопал дълбоко в себе си. Натика я там и застана на пост пред входа.
„Ще изкова от болката си армия.“ Щеше да я храни, да я пои, да я пази в тъмните, тайни места, където можеше да израсне най-бързо и силно. Щеше…
Прозвучаха напеви — по-силни от тези, които го призоваваха от купчината одеяла, които бе струпал в един ъгъл на покоите. Усети как острието се вдига и се съсредоточи над топлата кръв, която течеше по тялото му към каналите, отвеждащи я към хранилището, използвано за мрачните им цели.
В по-ясните и съзнателни моменти се чудеше за какво им е. Не беше изучавал подробно предишните култове, но знаеше едно — никой досега не бе прилагал старите начини с такава пълна прецизност и благоговейно отношение към детайлите. Това не бяха мъже и жени, криещи се в горите, посвещаващи прорицанията си на мъртвите крале магове и смесващи кръвта си над лагерния огън.
Тези и'зирити бяха различни. Култът бе по-мрачен, по-зловещ и бе по-притегателен от останалите, за които бе чувал. От сложните ритуали, та чак до искрената любов и привързаност в нежния глас на Рия, когато говореше за родственото лечение, което прилагаше.
„Спасяваме те чрез агония, а на свой ред агонията ти ще спаси всички ни.“
Тя сякаш долови спомените му и се наведе, давайки му възможност да вдиша дъха й, миришещ на ябълка.
— Тук са, Влад. — Говореше в нещо като екстаз. — Внукът ти ги доведе вкъщи.
Той не можеше да удържи риданието, което го разтресе. Огънят на болката се понесе по гърба му, следваше сложната плетеница от думи и символи, които тя бе изрисувала с ножовете си.
„Ще изкова от болката си армия.“
Част от него знаеше, че това не е вярно. Нямаше да има армия. Щеше да гледа как членовете на семейството му загиват, един по един, под безпощадните ножове, а когато привършеха и най-малките бъдеха белязани и отведени бог знае къде, щеше да получи собствения си знак и да предложи гърлото си за едно последно пробождане.
Друга част от него се молеше този ден да настъпи по-бързо.
Чу тихите стъпки зад себе си и Рия го целуна по бузата, преди да се обърне.
— Пристанаха ли вече?
— Да, господарке.
— Кажи на Мал, че ще вечеряме заедно в покоите ми, когато се освежи.
— Да призова ли мъчителя с нова партида за масите?
Влад усети спазъма и разбра, че е изхлипал отново. Затаи дъх, преглътна сълзите, докато чакаше следващите й думи.
— Не. Мисля, че можем да дадем на почетния ни гост време за медитация. Да се подготви за края на общата ни работа. — Стъпките се отдалечиха и тя пак се наведе над него. Влад откъсна насила погледа си от едрите гърди, разголени под разтворената роба. Взря се в очите й. Любовта в тези широки, кафяви прозорци го обгръщаше и събуждаше нещо, което не можеше да си позволи.
„Започвам да я обичам по мрачен и отровен начин.“
Беше чувал за такива случаи. Дори бе използвал подобни методи, макар да го натъжаваха. Болката беше мощен халюциноген в ръцете на опитния манипулатор.
Стисна зъби и потисна неканения отговор на тялото, породен от погалването по бузата. Тя се наведе и го изгледа отблизо.
— Почти приключихме, Влад. Бих искала да продължим да работим заедно, но се боя, че ще трябва да обърна внимание на други въпроси. — Рия докосна с устни неговите и притисна език към плътно стиснатите му зъби. След това се дръпна с усмивка. — Наслаждавах се на времето ни заедно. Лекуването на твоето родство с дома И'Зир е най-голямата чест, която съм получавала… поне докато не зърна Обещаното дете с очите си.