Черният корен започна да действа и краката му се изравниха с тези на металния му спътник. Неб осъзна, че не само той реагира по подобен начин на песента.
Мехослугата тичаше, като едновременно се смееше и плачеше, напълно погълнат от песнопението под бременната луна, която сякаш го усилваше.
Небиос бен Хебда изравни крачка с андрофрансинската машина и се отдаде на песента, чувствайки за пръв път прошепнатия призив на дома.
>> Рудолфо
Рудолфо крачеше из тясната каюта и чакаше лодката с разузнавачите да се завърне.
„Родствената акула“ бе хвърлила котва след едноседмично омагьосано преследване откъм южната страна на острова, до който бяха проследили Желязната армада. Намираше се южно от Рога и далеч от нормалните пътища, потопени навътре в Призрачните води, които бяха анатема за моряците от Новия свят.
По-рано през деня бе излязъл, за да огледа острова. Беше достатъчно голям и имаше хълмове, възвисяващи се над джунглата. Белите плажове бяха широки, красиви и безлюдни.
Поне докато не стигнаха южната страна. Там видяха високите и ниските кейове, дървените и железните кораби, пристанали до тях или изчакващи в залива. На брега се издигаше масивна сграда от бял камък — построена до скалистия рид, която се извисяваше към небето.
Рудолфо проследи как корабите, които преследваше, разтовариха пътниците си. Нямаше нужда да поглежда към кокалчетата си, за да знае, че са побелели, докато гледаше как децата и възрастните членове на фамилията Ли Там слизат по траповете, навързани един за друг и охранявани от мъже с тъмни роби и къси мечове.
След това „Родствената акула“ заобиколи от другата страна на острова и изпрати разузнавачи. Рудолфо пусна двамата си съгледвачи с хората на Рейф и започна да обикаля каютата. Бойците му щяха да оценят срещу какво са изправени и да докладват. След това идваше ред на решението какво биха могли да сторят. Рудолфо беше скептичен — все пак имаха само един дървен кораб срещу железния флот. Само боговете знаеха с какъв контингент разполага малката армада.
Може би трябваше да продължат към Санкторум лукс. Там поне шансовете изглеждаха повече в тяхна полза. Чарлс настояваше за това през първите два дена. Накрая Рудолфо му съобщи — малко по-остро, отколкото искаше, — че библиотеката ще трябва да си остане скрита още известно време, докато разрешат настоящия въпрос. Старият архиинженер в началото се мръщеше, но постепенно проумя, че е важно да разберат кой държи контрола над андрофрансинските кораби на Там и какво планира за тях и за останалите пленници.
Чу леко почукване на вратата и се обърна.
— Да.
Тя се отвори и Чарлс надникна в каютата.
— Върнаха се. Събираме се в столовата.
— Благодаря, Чарлс. Идвам веднага.
Старецът кимна и затвори вратата, а Рудолфо посегна за зеления си кралски тюрбан. Намота го около главата си и го закопча с брошката, подарена от майка му. След това завърза пурпурния си пояс и сложи колана със съгледваческите ножове.
Когато влезе в столовата, видя само Рейф Мерикю и Чарлс. Разбира се, останалите се бяха завърнали току-що и още бяха под ефекта на магиите. Виждаше разместените столове, а бокалите по масата се вдигаха от време на време сами.
Рудолфо се настани срещу Мерикю.
— Какво научихте?
Първият помощник-капитан заговори и кралят се обърна по посока на гласа. В тона му звучеше нещо тежко, което Рудолфо не можеше да определи.
— Островът е необитаем, като се изключи сградата и пристанището. Има малък гарнизон, може би към сто души, ако се съди по размера на казармата. Въоръжени са добре, с лъкове и мечове, но не си дават много зор. Произходът им е смесен — има блатни, ентролузианци и от Изумрудения бряг. Говорят на общ невербален език, който ми е непознат.
Рудолфо кимна, посегна за гарафата и помириса съдържанието. Черешовото вино не му беше от най-любимите, но щеше да свърши работа. Наля си една чаша.
— Колко са корабите?
— Две шхуни с непознат дизайн и десетте кораба на Там. Към този момент всички са неомагьосани. Патрулират с шхуните, по едно преминаване на час. Почти символично, което значи, че не очакват натрапници.
Рейф кимна.
— Достатъчно навътре в Призрачните вълни са, за да няма такива.
Рудолфо надигна чашата и отпи от сладникавото охладено вино.
— Горяни, какво видяхте вътре?
Дори неговите съгледвачи звучаха леко стреснато.
— Сградата е достъпна, генерале, от поне три неохранявани точки. Два прозореца и врата. Разучихме подземните килии и първите два етажа. Смятаме, че третият и по-горните се охраняват по-сериозно.