Настана мълчание и Рудолфо нямаше нужда да вижда човека си, за да знае, че изпитва неудобство от това, което трябваше да каже.
— Какво друго?
— Има тръби, по които се движи течност от най-горния етаж — този с купола, — към някакво по-дълбоко подземие, до което не открихме достъп. Мислим, че провеждат мъчения.
„Мъчения!“ Рудолфо затаи дъх.
— Защо мислите така?
— Заради телата, милорд — обади се първият помощник.
— Погребват мъртвите в масови гробове — продължи горянският съгледвач. — Като в Уиндвир. Смятаме, че има поне хиляда, а килиите са препълнени до пръсване.
Рудолфо поглади мустака си замислено.
— Че откъде… — Отговорът беше очевиден и думите му заглъхнаха. Флотът на Ли Там беше пленен и семейството му минаваше под ножа. Съмняваше се, че става дума за изкупителните мъчения на неговите специалисти — тези странни франсини, които следваха Т'Ерис Уим и мрачните му вярвания за човешкото поведение. Кръвните магии се бяха завърнали в Познатите земи и това бяха старите мъчения, старите методи. Пътят на Ксум И'Зир и седемте му синове… както и на тези преди тях.
Спомни си празненството за първородния му син. „Всичко е свързано.“ Онези нападатели бяха блатни и тук също имаше блатни. Кръвноомагьосаните мъже бяха съкрушили корабите на Там, точно както избиха Ханрик и останалите. Рудолфо нямаше да се изненада, ако остриетата им бяха железни, от метала на маговете.
Спомни си нещо, казано от първия помощник, и раздвижи ръце. „Съгледвач, ела при мен.“
Долови топъл полъх и нечии пръсти се притиснаха към китката му на масата. „Тук съм, генерале.“
Рудолфо посегна за рамото му и попита: „Разпозна невербалния им език, нали?“
„Да.“ Пауза. „И'зиритски.“
Рудолфо кимна. Език, който още се ползваше от Скитащата армия в Деветте гори и от блатните. Два народа, някогашни съюзници на Ксум И'Зир… получили Новия свят като жест на благодарност за службата и приятелството с мрачния дом. Той освободи съгледвача с жест.
Рейф Мерикю вдигна поглед към него.
— Това е някакъв култ. Нормално е, след падането на Уиндвир. Преди андрофрансините следяха за подобни неща.
Рудолфо се замисли за пакета с документи, който бе оставил на брат Чарлс, и погледна към стареца. Очите им се срещнаха и архиинженерът кимна леко. Ами ако култът не бе възникнал в благоприятната постандрофрансинска обстановка? Сградата на острова беше на поне петдесет години. Беше възможно и'зиритски култ да просъществува, тук, в Призрачните вълни, извън взора на ордена, но му се струваше малко вероятно.
„Не. Отговорът е по-мрачен.“
Култът бе придобил достатъчно влияние в Познатите земи, за да събори Уиндвир. Беше използвал параноята на Сетберт, за да развихри последното заклинание на мъртвия си господар. Колко назад се простираше това?
Не му беше трудно да осмисли детайлите. И'зиритите бяха проникнали в ордена. Кланът Ли Там също беше компрометиран, както и ентролузианските градове-държави.
Това го зашемети, но той насочи съзнанието си към настоящето. Жената, която можеше да излекува сина му, се намираше в килия под белия храм — ако вече не бе минала под ножа. Не можеше да се тревожи за нищо друго, освен за това. Свободата на Рае Ли Там и животът на Иаков трябваше да са първата му грижа.
„И въпреки това.“
Ако този култ беше манипулирал най-могъщата нация в Познатите земи да събори Уиндвир с внимателното използване на един от най-влиятелните домове, ако бяха провели зимните убийства с такава систематичност и лекота… В стомаха му натежа буца лед. Той се обърна към Рейф Мерикю.
— Какво предлагаш?
Рейф въздъхна.
— Да се върнем с флот и армия и да сложим край на мрачните им дела. — Капитанът замълча и прокара ръка през рошавата си посивяла коса. — Но това няма да освободи алхимичката ти. Вече сме тук и изненадата е на наша страна.
Рудолфо се замисли за миг.
— Превъзхождат ни. Стоманените кораби ще са смъртоносни в тесни води.
— Ако ни видят — възрази Мерикю.
Рудолфо кимна и се обърна към Чарлс.
— Знаеш ли как се управляват? Можеш ли да научиш и останалите?
— Мога. Но ще отнеме време.
Рудолфо се обърна към Мерикю.
— Твоите хора ще могат ли да се промъкнат на борда?
— Имат по-скоро вахта, отколкото някакъв гарнизон — обади се първият помощник.
Рейф сбърчи вежди замислено.
— Можем да превземем половината, за всички ще е нереалистично. Но щом загреем пещите, изненадата ще пропадне.