— Тогава ще чакаме до последния момент. Но щом започнем, ще можете ли да ги удържите?
Пиратът се замисли.
— Може, но няма да е лесно. Все пак разполагат с шхуните и кръвната магия.
Чарлс прочисти гърло и всички се обърнаха към него.
— Имате ли барут за оръдието?
Рейф сви рамене.
— Има.
— А на железните кораби ще има още — продължи архиинженерът.
Рудолфо кимна.
— Да, ако не са го разтоварили.
Съгледвачът на масата започна да проблясва с изтляването на магията. Той се наведе напред и заговори.
— Докато гледахме, товареха припаси, не са разтоварвали.
Усмивката на Чарлс беше мрачна на слабата светлина в столовата.
— Значи мога да ви помогна да обезвредите шхуните и корабите на Там, които не успеем да завземем. Трябва ми само малко време и някои материали.
— Мисля, че вече имаме план — каза тихо Рудолфо. Гласът му звучеше по-зловещо, отколкото възнамеряваше. — Рейф, вие ще се погрижите за корабите. Справете се с противника на брега и се уверете, че не могат да ни преследват.
— Рудолфо, това е само половин план — възрази Мерикю.
Рудолфо въздъхна. Ако Грегорик беше жив, щеше да се намръщи и да опита да го разубеди да не поема по пътя, който виждаше ясно в ума си. Може би беше заради произхода му. Млад, осиротял крал, изправен пред бунт сред собствения си народ. А може и да беше заради възпитанието на баща му за това, кое е правилно. Не знаеше със сигурност, но резултатът бе един и същ. Почти никога не се колебаеше накъде да поеме във всяка ситуация и моментът сега не бе по-различен. Мразеше Влад Ли Там, бе се заклел да го убие, но не можеше да остави семейството му в ръцете на тези кървави фанатици.
Той изгледа Чарлс и Рейф. Моряците също започваха да се появяват.
— Аз и съгледвачите ще освободим, когото можем.
Рейф се задави с бирата.
— Трима срещу сто? Откачил ли си, Рудолфо? Нима мъката и отчаянието заради сина ти са замъглили преценката?
„Него не.“ Така бе казал убиецът в залата в онази нощ, когато всичко започна. Деветте горски дома не само бяха оцелели след падането на Уиндвир, а дори спечелиха. Явно имаше връзка между мрачното наследство на фамилията му и този култ — но какво?
— Може и да съм луд. — Рейф примигна и отклони поглед заради настървението в очите на Рудолфо. — Но ще сторя това, което трябва.
„И ще се надявам, че ще е достатъчно да спаси сина ми.“
Гласовете им се понижиха до тона, запазен за внимателно планиране и обмисляне. Рудолфо се стегна и призова сивото личице на сина си, за да се увери отново, че е тръгнал по верния път.
> 21.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там прекара сутринта на фронта, яздейки с най-доверените командири. Инспектираше неравната граница, която бяха установили между южните армии и земите на блатните.
Въпросните армии вече бяха получили подкрепления, които на свой ред бяха разбити. Линиите им бяха разкъсани три пъти за три дена. Колкото и да се мъчеше, Скитащата армия не можеше да ги удържи. Кръвноомагьосаните противници дори не си правеха труд да се бият с горяните. Направо продължаваха към позициите на Тюрам и Пилос. Нямаха намерение да се връщат и не им бе нужно да задържат пробивите. Дори не вадеха невидимите си оръжия. Просто разбутваха горските войници с ръце, без да причиняват сериозни щети. Опитите за преследване не даваха резултат.
Горянските съгледвачи се справяха мъничко по-добре.
Затова Джин обикаляше фронта и се стараеше да повдигна духа. Офицерите на Рудолфо бяха корава пасмина, обичаха подчинените си и се радваха на лоялност, подобна на верността към краля им. Беше различен тип любов и различна вярност от тази, която вдъхваше баща й. Неговата обич бе като острие, никой не се съмняваше, че обича стратегическите си замисли и света, който оформяха, повече от инструментите, които ползваше. Този нов начин на командване я объркваше.
Скитащата армия не бе водена от кралица от много години. Беше се случвало някога, когато предишният горянски крал беше зает с други дела. Въпреки че беше още нова, войниците я почитаха и изпълняваха заповедите й, сякаш бяха на Рудолфо.
Знаеше, че тук не е място за новородения й син, но виждаше как подчинените гледат на принца. Бе убедена, че те щяха да дадат живота си, за да го защитят. Понякога откриваше подаръчета пред входа на шатрата — анонимни дарове, приветстващи наследника.
Джин Ли Там усети как една снежинка пада на бузата й и се сепна. Лекарствата караха ума й да се отплесва. Тя се огледа бързо, за да се увери, че никой не е заговорил. Яздеха бавно в единична колона и спираха тук-там да питат хората как са и имат ли храна.