Шеймъс прехапа устната си.
— Дванайсетте не съществуват. Само аз останах.
Уинтърс издиша шумно и стомахът й се сви.
— Как е възможно? Тази сутрин получих писмо от теб, че се придвижвате към Родствен гроб, за да претърсите за белези.
Джин Ли Там се обади отзад, нежно, но твърдо.
— Капитане, кажете на кралица Уинтерия какво открихте.
— Писмото не може да е от него — заговори офицерът. — Попаднахме на един лагер и го измъкнахме от клетка. Загубих шестима бойци при освобождаването, но го разпознах от папския дворец и не можех да го оставя. Блатните земи са в хаос.
Уинтърс сбърчи вежди и усети как лицето й пламва.
— Шеймъс, ами армията? Нали ти я оставих… какво стана?
— Разбити са. Разпръснати и мъртви, всички, които не се предадоха и не приеха белега.
Тя примигна. Целите Познати земи се страхуваха от блатната армия. Войниците й не се предаваха, не и по своя воля. Как беше възможно? Внезапно осъзна думите му. Зададе въпроса, макар да знаеше отговора и това я смрази.
— Приели са белега ли?
Старецът изхлипа и отметна риза, за да покаже пресните прорези.
— О, кралице, провалих вас и паметта на баща ви.
Гледката на съкрушения, разплакан старец я смачка и тя усети как собствените й очи се насълзяват. Прехапа долната си устна, за да спре да трепери.
— Какво се случи, Шеймъс?
Той наведе глава и заговори с премерен тон.
— Разделихме армията, за да претърсим селата. Всеки от дванайсетте предвождаше една част. Аз тръгнах към Валкри да проверя тамошните селища. Открихме тайно планинско светилище. Гарик и хората му откриха друго, близо до Надеждата на Ейнсил. Започнахме да проверяваме хората за знака. — Шеймъс вдигна червените си очи. — Не всички го получават от нож. Някои го рисуват с боя. Особено тези, чиято позиция изисква тайно поклонничество.
Тя изпусна затаения дъх.
— Колко?
— Твърде много. Има предателство в самия съвет на дванайсетимата. Бяхме нападнати през нощта, отвън и отвътре. Няколко от членовете на съвета бяха пленени и получиха избор — да приемат знака или да умрат. Не знам кои бяха срещу нас, но птиците ни бяха прехващани, а съобщенията подменяни.
Уинтърс присви очи.
— Шеймъс, къде са другите?
Той отново наведе глава и не отговори. Калта и сълзите се стичаха по брадата му.
— Другите са отказали знака и са били екзекутирани — обясни капитанът на съгледвачите. В гласа му имаше горчивина, но не и осъждане.
„Губя народа си.“ Тежестта на истината я притисна и се забори със сълзите, които щяха да я посрамят. Обърна се към Джин Ли Там.
— Трябва да се върна. Не мога да дойда с вас в Уиндвир.
— Стори каквото чувстваш, че е най-добро — каза горянската кралица, но същевременно раздвижи ръце. „Обмисли избора си; може да помолиш за родство. Блатата вече са в други ръце и ще ти е нужна помощ, да си ги върнеш.“
Уинтърс кимна, но дълбоко в себе си се чудеше дали земите й изобщо може да се върнат.
— Ще помисля. — После се обърна към капитана. — Какво друго можете да ми кажете?
— Има един старец, който се е обявил за пророк. Проповядва някакво ново евангелие открито и хората го слушат. — Тя видя отвращението по лицето на офицера. — Говори за писания, предсказващи падането на Уиндвир — с точност до датата, — и твърди, че това възвестява пристигането на императрица.
Сети се за думите на Езра от пещерата с извора. „Пурпурната императрица. Ново евангелие.“ Побиха я тръпки от спомена. Блатните нямаха евангелия, само Книгата на сънуващите крале, която обещаваше дом и поправяне на неправдите, причинени им през дългото изгнание. Но старецът й бе казал, че има ново.
— Какви писания цитира?
Капитанът поклати глава.
— Не знам как се наричат. Старецът ги рецитира по памет, но не съм ги чувал преди. Като съдя по реакциите на народа ви, и те не са. — Той се намръщи и започна да повтаря по спомен. — И в края на дните ще се надигне вятър от кръв да прочисти и студени железни остриета да окастрят…
Думите му заглъхнаха, но Уинтърс се изненада кой успя да ги продължи.
— И така греховете на П'Андро Уим ще се стоварят върху чедата му… — изрече тихо Джин Ли Там.
„Да.“ В очите й имаше нещо, което обезпокои момичето. Уинтърс преглътна и пое въздух, за да довърши цитата.
— Така ще се издигне тронът на Пурпурната императрица.
В стаята настъпи мълчание. Уинтърс видя колко е пребледняла Джин Ли Там. Горянската кралица я гледаше загрижено. „Сигурно и аз съм бяла.“ Последните събития я бяха зашеметили. Този плевел бе поникнал някак в собствената й градина, право пред погледа й. Пред очите на Ханрик и може би на баща й. Вече си го представяше, макар това да я смайваше. Тайни срещи в пещери и горички. Проповеди на евангелието скришом. Белязване за тези, които можеха да го приемат, и боя за онези, които трябваше да крият вярата си. И през цялото време сбиране на тайна армия с кръвни магии, която да всее ужас и кръвопролитие в една зимна нощ и да премахне последните андрофрансини от Новия свят.