„Разбрано, генерале.“
Рудолфо се замисли за момент и подбра следващите си думи много внимателно. „Трябва да опазите Рае Ли Там на всяка цена!“
Първият съгледвач показа, че е разбрал, и Рудолфо повика другия, като хвана протегнатата му ръка. „Намери децата. Предай местоположението им по тръбите. Аз ще открия Там и ще сторя същото.“
Рудолфо им даде време да се отдалечат и изчака преминаването на стражата. След това се измъкна от оръжейната и я заключи. Време беше да започне. Надяваше се, че снощният набързо нахвърлян план ще издържи. Флагманът се готвеше за заминаване и не можеха да чакат повече. Възнамеряваше да се промъкне в кухнята и да натика подгизналите парцали в главната пещ. Ако Чарлс беше прав, това щеше да предаде неестествен цвят на пушека и Рейф Мерикю щеше да научи, че е време да обезвреди корабите и да завземе пристана.
Рудолфо пропълзя по коридора и се спря на следващото място, където можеше да провери тръбата. При липса на нова информация Рае Ли Там повтаряше старата. Той я прекъсна с леко почукване на ноктите, надявайки се, че ще го чуе покрай писъците и течащата кръв. „Моят човек ви носи нещо. Изпълнявайте инструкциите му.“
След като получи потвърждение, Рудолфо се вмъкна в друг сенчест коридор и приближи кухнята. Беше наизустил приблизителната карта и я дообогатяваше с наученото от съгледвачите и от тръбата. Заслуша се пред вратата и направи почивка, за да се съсредоточи.
Съгледваческите магии вече оказваха влияние. Болката пулсираше зад очите му, а стомахът го присвиваше. Щеше да става по-зле, така че трябваше да отхвърли максимално много задачи, докато разсъждаваше трезво и не изпитваше чак такъв дискомфорт. Горянските съгледвачи можеха да стоят под влиянието на прахчетата с дни, даже със седмици, когато беше абсолютно наложително. Но неговото тяло плащаше скъпо всеки път, когато ги използваше, макар и рядко през годините.
Не чу нищо зад вратата и я отвори. Кухнята бе смътно осветена от отворената пещ и слабия огън. Приближи се бързо до нея и извади парцалите от джоба си. Взе един железен ръжен, за да разръчка въглените, и метна кълбото вътре. След това затвори вратата и тръгна по коридора.
Промъкна се внимателно на втория етаж и спря пред поста, който охраняваше подстъпите към третия. Съгледвачите му бяха докладвали, че на това място има поне двама души и още не бяха прониквали отвъд него — той щеше да е първият. Изчака десетина минути, но не видя как може да го стори, без да прибегне до насилие. А въпреки магиите двама към един не беше в негова полза. Нито пък искаше да губи елемента на изненадата, преди да е крайно наложително.
Рудолфо се отдалечи по коридора и откри врата, водеща към апартамент за гости. Не можеше да си представи кой би искал да присъства на мрачните ритуали, но се справи с ключалката и се вмъкна в разточително украсената стая.
Напъна се да си спомни тази част на сградата. По фасадата имаше балкони и ако разстоянието позволяваше, щеше да успее да се покатери на третия етаж. Рудолфо тръгна по дебелия килим и отвори вратата към спалнята. Тясната стъклена врата на отсрещната стена му предоставяше гледка към пристанището. Някъде там, под прикритието на облаците, хората на Рейф Мерикю завземаха корабите и обезвреждаха шхуните.
Рудолфо отвори вратата и усети топлия нощен бриз. Пристъпи навън, затвори зад себе си и погледна нагоре. Балконите бяха шахматно разположени по различните етажи и нямаше да посмее да се катери без подсилените сетива и увеличената сила от прахчетата. Само трябваше да сподави проклетото главоболие.
Качи се на парапета и подпря ръка на стената. Запази равновесие и прецени разстоянието до горния балкон, като се стараеш да не гледа надолу. Представи си, че стената е някой стар бор от детството му, и заложи на увеличените от магията сила и ловкост. Ръцете и краката му търсеха опора, а по челото му течеше пот, докато бавно си проправяше път нагоре.
Когато успя да се изтегли на балкона, беше останал без дъх, но си го пое внимателно през носа. Притаи се в ъгъла и зачака клиновете в главата му да спрат да се въртят.
Чу гласове и наклони глава. Вратата на горния балкон беше открехната и оттам в нощта се разнасяше приглушен разговор на фона на шумоленето на завесите, които се вееха като флагове.
Смяташе да огледа третия етаж и да потърси по-добър път покрай стражите, но любопитството му надделя. Нямаше съмнение, че ставащото тук бе свързано с унищожението на Уиндвир и атаката на пиршеството за първородния му син. Кръвните магии се бяха завърнали в Познатите земи след падането на ордена и унищожаването на една от най-могъщите фамилии едва ли бе съвпадение. Тази сграда бе направена за кръвопускане — от наблюдателния балкон над стаята за мъчения, до системата от тръби, отвеждаща кръвта към дестилаторната, която бе заровена някъде в дълбините на подземието.