Осъзна, че е блатна. Но линиите бяха по-прецизни, а цветовете се смесваха съзнателно. Тя се размърда и Рудолфо видя в огледалото розовия белег над сърцето й. Беше малко встрани и докосваше лявата й гърда.
— Скъпи Влад! — промълви тя на огледалото, докато мажеше устните си с боя с цвят на разляна кръв. — Тази нощ родството ти е най-сетне излекувано и скоро то ще спаси всички ни.
Рудолфо я изчака да наметне тънка роба на голо и да тръгне към вратата. Щом жената излезе, той преброи до пет и я последва.
Побърза да я настигне по коридора, като се надяваше, че сенките ще го скрият. Протегна ръка към кръвната тръба и усети топлите импулси на съобщенията по нея. Останалите бяха готови, съобщаваше Рае Ли Там, а противникът им още не подозираше. Децата бяха намерени и семейство Ли Там чакаше в готовност, въоръжено с всичко възможно. Рудолфо почука внимателно с нокът няколко пъти и им нареди да изпълняват заповедите.
Стигнаха до широко стълбище, привършващо пред двойна врата. Писъците се усилиха. Момичето подсвирна и портите се отвориха. Рудолфо побърза да се мушне на наблюдателната платформа заедно с нея.
Гледката почти го остави без дъх, въпреки че бе прекарал часове, пиейки вино и гледайки как мъчителите му вършат изкупителното си дело.
Рудолфо потисна ръмженето си и разхлаби съгледваческите ножове в каниите.
>> Влад Ли Там
Не помнеше кога за последно е спал и откога е вързан на рамката. Имаше смътни спомени, че Рия го остави на кръвопускач с тъмна роба, който работеше с повече увереност, отколкото съчувствие. Влад копнееше за нейните ръце и острието, движещо се бавно и с любов…
„Не. Това не е любов. Това е извратена връзка между пленник и похитител — продукт на отчаяние и изкривени надежди.“ Но фантазията беше изкусителна.
„Ще изкова от болката си армия.“
Ала Влад Ли Там знаеше, че няма никаква армия. Бяха подкарали децата и внуците му в наглед безспирен поток. Вече не се отдаваха на мъченията, а действаха с машинна прецизност.
Усети нежна ръка на рамото си и дъхът му спря.
— Върнах се, Влад! — прошепна Рия.
Не каза нищо, но се извъртя достатъчно, за да види ходилата и началото на прасците й, които се подаваха под тънката роба.
Чу как пръстите й се мърдат над колекцията от ножове, преди да избере някой.
— Това е последната ни нощ — каза тя дрезгаво. — Тази нощ болката и страданието свършват и родството ти с дома И'Зир ще бъде излекувано. Готов ли си да приемеш знака на последния си господар?
Влад опита да отговори, но се чу само бълбукане. Боговете да са му на помощ, щеше да й каже точно това, което тя искаше да чуе. „Да. Само спрете. Пощадете каквото е останало от семейството ми и приключвайте с мен.“
Не успя да произнесе нищо разбираемо.
До ушите му достигнаха приглушени експлозии и острият звук на трета тревога. Извърна се и видя как момичето изпуска ножа и вдига глава с присвити очи. Тя трепна внезапно и отвори уста, но не каза нищо. Нисък и омагьосан глас зашепна дрезгаво. Влад го познаваше, ала не можеше да се сети откъде.
— Развържете го. Тъмното ви дело приключва тази нощ.
„Убий я! — искаше да замоли той невидимия натрапник. — Не говори, не преговаряй, просто забий ножа в бъбрека й и го развърти здраво.“ Но същевременно се надяваше тя да избяга, за да може някой ден отново да го учи нежно на любов и родство с острието си.
Влад Ли Там видя как момичето опитва да се съпротивлява, видя и капката кръв, която се показа на боядисания й врат.
— Развържете го веднага или ще добавя кръвта ти към останалата, пролята на това място!
Под тях се чуваха шумове от схватка. Нападателят махна длан от устата й.
— Освободете го — нареди Рия.
Влад Ли Там усети как рамката се изправя и как свалиха каишките и оковите му. Щом го развързаха, се строполи тежко на пода и изстена.
Гласът проговори отново.
— Там, можеш ли да станеш?
Внезапно разпозна гласа, макар да не можеше да повярва на ушите си. Намери името и го изграчи:
— Рудолфо?
Момичето затаи дъх от изненада.
— Рудолфо, Пастирът на светлината? Баща на Иаков, Обещаното дете?
— Да, аз съм — отвърна той горчиво.
Рия извика на останалите.
— Не го наранявайте. Знаем какво ще ни струва.
Влад събра сила и се отблъсна от пода с треперещи ръце. Надигна се някак, след което се подхлъзна и падна по очи в собствената си кръв. Изстена и изпълзя с мъка от лепкавата локва под рамката.
— Какво ще струва? — попита Рудолфо.