Рудолфо се поколеба.
— Направи го. — Гласът на Влад бе по-умолителен, отколкото му се искаше. — Няма да рискувам семейството си допълнително.
Момичето падна напред и се надигна, загръщайки робата си. Обърна се към Влад с усмивка.
Мал Ли Там се провикна отново.
— Рудолфо, накарай пирата си да освободи входа на залива. Рия, доведи Влад до флагмана. Явно плановете ни трябва да се променят.
Влад я погледна и се изненада от спокойния си тон.
— Ако дойда, ще оставите ли другите на мира?
Тя кимна.
— Да, Влад. Ти спечели изкупление за греховете на фамилията си. — Усмивката й стана по-широка и очите й засияха от любов. — Ще ти дам знака и ще те оставя да почиваш, с изтекла кръв и излекувано родство.
Тя протегна ръка. Влад знаеше, че приемането й е най-важното нещо.
— Дори ще те нося, ако се наложи.
— Сам ще ходя. — „Ще изкова от болката си армия.“
Надигна се на нестабилните си крака и потрепери от усилието. След това се насили да направи стъпка, след нея втора. Семейството му го гледаше. Рия вървеше до него и когато стигнаха до трапа, го изчака да мине пръв. После го последва.
Мал Ли Там седеше на кърмата. Влад се насочи към него.
— Мал, ще спазиш ли думата си? Ще пощадиш ли другите в замяна на моето идване?
Мъжът кимна.
— Да, дядо.
— Заведи ме до перилата, за да се обърна към тях за последно.
Мал Ли Там присви вежди.
— Побързай. Потегляме.
„Ще изкова от болката си армия.“
Влад прие протегната ръка и тръгна с младия мъж към носа. Обърна се към синовете, дъщерите и внуците, и откри Рае Ли Там.
— Ти ще бъдеш глава на семейството!
След това събра цялата си останала сила, обви ръце около първия си внук и се хвърли през перилата. Усети силното издумтяване, когато противникът му се удари в кея, и двамата пльоснаха в топлата вода. Солта в раните му го караше да изпищи, но не смееше да изпусне въздуха и продължаваше да стиска внука си. Ръцете му се плъзнаха по съпротивляващото се тяло, търсеха гърлото. Изви се към гърба на младия мъж, обгърна го с крака и продължи да го души, докато потъваха.
Остави морето да гори одраната му кожа и това подхрани болката му. От нея изкова армия и я впрегна в унищожаването на един-единствен човек.
И внезапно Влад Ли Там не беше сам във водата. Обгърна го блестяща синьо-зелена светлина и ушите му се изпълниха с песен. Могъществото и красотата й го поразиха. Въпреки че продължаваше да стиска гърлото на внука си, изпитваше порив да плаче и да крещи. Внезапно светлината изчезна и някакви ръце започнаха да го дърпат към повърхността. Ръце, които не виждаше.
Той се изви и продължи да стиска Мал с една ръка, докато с другата затършува из дрехите му. Мал Ли Там риташе и се съпротивляваше с неочакван прилив на енергия.
„Трябва да е тук.“
Пръстите му напипаха томчето в скрития джоб, а невидимите ръце се върнаха отново. Той се отърси от тях за пореден път и изпусна въздуха си, за да потъне надолу. Успя да извади книгата, но невидимите ръце го докопаха пак и го задърпаха към повърхността.
Мал Ли Там продължи да се мята и да потъва, постепенно изчезвайки от поглед.
— Татко, спри да се съпротивляваш! — прошепна Рае Ли Там, когато изплуваха. Усещаше тъгата в гласа й, но не я разбираше. И защо се беше омагьосала?
— Добре — каза той. Рия беше поела контрол над флагмана и корабът се носеше към устието на залива. Пет от неговите кораби и двете шхуни се полюшваха апатично, докато продължаваха да горят и да потъват. Семейството му чакаше на кея останалите приближаващи съдове.
Влад Ли Там притисна тънката книжка на баща си към гърдите си и се остави в здравите ръце на Рае.
>> Неб
Слънцето се издигна с ужасяващо величие и боядиса пейзажа с цвят на кръв. Неб стоеше на последния хребет и гледаше надолу към разхвърляните останки на града.
— Стигнахме — обяви мехослугата.
Младежът огледа тихата непомръдваща околност.
— Кой е този град?
— Порт Чарис — родното място на П'Андро Уим.
Неб кимна и се протегна след дългото бягане. Опиянението от песента още отекваше между слепоочията му.
— Моите братя ще са радостни да се запознаят с теб, Водачо Небиос. Всички сме виждали идването ти насън. — Металният човек закрачи спокойно към руините. Младежът го последва.
Навлязоха дълбоко в града и се спряха пред основите на огромна кула, чийто купол бе рухнал навътре. Масивните двойни врати имаха десетина ключалки на Руфело. Неб загледа как мехослугата започва да върти комбинациите и опита да запомни поредицата от числа и символи, които отвориха вратата навътре.