Металният човек пристъпи в широкото приветливо помещение и спря. Раменете му трепнаха, а металното тяло се разтресе диво. Очите му се отваряха и затваряха.
— Боя се, че не функционирам нормално — каза мехослугата.
Устата му се затвори и треперенето стана още по-трескаво. Внезапно висок дрезгав глас огласи празното пространство.
— Казвам се Чарлс. Аз съм архиинженер по механични науки от андрофрансинския орден в Уиндвир. Нося съобщение за скрития папа, Петронус. Библиотеката падна с предателство. Санкторум лукс трябва да бъде защитен.
Спря и погледна към Неб.
— Операционният ми свитък е значително променен от брат Чарлс и неговия асистент.
— Това е съобщението, което донесе при Портата на пазителя.
— Отец Чарлс ми го предаде по време на пленничеството в делтата.
„Отец Чарлс?“ Неб знаеше името добре. Човекът, който бе възродил мехослугите от миналото, работейки с остатъците от книгата на Руфело, за да възстанови механичните чудеса.
— Чарлс е оцелял след Уиндвир?
— Той промени оперативните свитъци и паметта ми, защото вярваше, че папа Петронус е още жив. Новите заповеди създават логически конфликт. Санкторум лукс не трябва да бъде защитаван. Трябва да бъде унищожен в определен момент, за да спаси светлината. Да я запази от тези, които искат да я превърнат в мрак. Сънят е ясен по този въпрос.
Неб усети нарастващо безпокойство и погледна към тъмния вход. Не чуваше и не помирисваше нищо. Насили се да влезе вътре.
— Не виждам нищо.
Мехослугата тръгна към отсрещната стена и Неб видя някакъв панел на смътната светлина от кехлибарените му очи.
— Осветлението не функционира.
Младежът излезе навън, за да приготви факла. Когато се върна, мехослугата бе изчезнал. Малката вратичка на отсрещната стена бе отворена и Неб влезе през нея. Внезапно му се зави свят, когато се озова на тясно стълбище над широко пространство. Някъде отдолу се чуваше тракане на метал в метал от спускането на мехослугата.
Миризмата не можеше да се сбърка. Пушек, пепел и изгоряла хартия. Неб усети как стомахът му се връзва на възел.
„Санкторум лукс не трябва да бъде защитен.“
Когато стигна до дъното, мехослугата го очакваше.
— Сгреших. В крайна сметка не си подранил, Водачо Небиос.
Масивното подземно помещение се простираше отвъд светлината на факлата. Миризмата на стар пушек беше силна и Неб знаеше, че това е само една от многото стаи. Беше сигурен, че всичките са в такова състояние: урни, съдържащи праха на светлината.
Отпусна се тежко на мръсния каменен под и изчака мислите му да се подредят. Възможно ли бе скритият враг, унищожил Уиндвир, да е стигнал и до това място? Не. Загадъчните думи на мехослугата продължаваха да се въртят в главата му.
— Значи е била тук? Библиотеката?
— Левга след левга — потвърди металният човек. — Копирана и пазена от мен и братята ми.
Неб си пое шумно дъх и го изпусна бавно. Усещаше как нещо стиска сърцето му. Тежестта му причиняваше главоболие и връщаше спомени за пламък, падащ от небето, и колона от пушек, закриваща слънцето.
— Унищожена заради един сън?
В началото мехослугата не отговори. Той се насочи към центъра на помещението и приседна тежко. Слабият му дрезгав глас беше пропит с тъга.
— Жертвана заради съня. Също като мен.
Неб присви очи.
— А ти как си жертван?
Мъката в гласа беше непоносима.
— Няма да участвам във Великия отговор. Отсъствието и промените в записите ме изключват. — Той се обърна към Неб. В кехлибарените му очи имаше ръждиви сълзи. — Не тъжа за мен, Водачо Небиос, защото се радвам, че ще върна съня. Не тъжа и че братята ми са ме изоставили; на тяхно място щях да сторя същото. Отговорът трябва да бъде даден. Скърбя, че толкова много от светлината бе изгубена, преди да чуем съня. Преди да ни научи, че Санкторум лукс е нещо повече от свитъци и книги от отминали епохи. Много по-възвишено призвание от това, за което ни създадоха господарите.
Загадъчните думи пресекнаха и Неб опита да ги разгадае, доколкото можеше.
— Къде са отишли останалите?
— Последвали са съня. И ти ще го последваш по пътя към дома. — Мехослугата отвори кухината на гърдите си и бръкна с дълги метални пръсти. — В моята памет ще откриеш пълен списък с унищоженото от моите братя.
Той започна да изважда метални пластини и оплетени жици, и да ги дърпа, сякаш бяха упорити плевели. Светлините му примигнаха и се замъглиха, а устата му се отвори и затвори.