Петронус се огледа, за да види какво правят останалите. По повечето лица се четеше объркване и изненада. Джин Ли Там наблюдаваше внимателно така наречената Уинтерия и стражите в различните краища на шатрата. Зърна мигновеното раздвижване на ръце и пръсти, даващи заповед. Блатното момиче Уинтърс седеше опулено и зяпнало. Беше очевидно, че е не по-малко стъписана от останалите, но приликата между двете бе обезпокоителна. Срещна погледа на Игнацио, който се бе навел и шептеше на Ерлунд. Петронус разбра каква е била онази усмивка от преди двайсетина дни, в залата на съвета на делтата. „Той е част от това.“
Кралицата на избраните се приближи до масата му и плъзна пръсти по повърхността. Долови тежкия дъх на кръв, пепел и пръст от нея и охраната й.
— Времето на родството отмина. Сега е време за лекуване.
Отвън се чу глъчка. Сякаш хиляди гласове изкрещяха едновременно. Появи се уплашена млада жена с бебе в ръце. Зад нея вървеше старец с вдигнати ръце в екзалтиран пристъп на пророкуване. Около тях се завихри сняг от омагьосаните бойци, който образуваха невидима стена между детето и присъстващите на съвета.
Лисиас, генералът на Ерлунд, скочи напред и извика име, което остана нечуто заради глъчката в шатрата. Невидимите ръце го блъснаха назад. Най-силният вик долетя от предната част на помещението, където Джин Ли Там се бе озъбила с леден поглед.
— Пусни детето ми и ще те оставя жива!
Кралицата на избраните се засмя и Петронус усети тръпки по гръбнака си.
— В този случай не можеш да ми нареждаш, велика майко! Животът на момчето ти е в ръцете на Последния син на П'Андро Уим.
Джин Ли Там скочи от платформата, но бе спряна от невидимата стена. Омагьосаните ръце сграбчиха здраво крайниците й и тя започна да се дърпа и извива.
— Не се съпротивлявай, велика майко — обади се глас без тяло. — Държим те за твое добро.
Младата жена, която държеше Иаков, подсмърчаше и го стискаше здраво. Старецът посегна да й го вземе. Джин Ли Там изкрещя разгневено. Войниците й се спуснаха да помогнат, но бяха съборени от невидимия вятър. Пророкът вдигна бебето, така че всички да го видят.
— Слава на Обещаното дете!
Петронус го виждаше за пръв път. Бебето беше със сивкава кожа и по-дребно, отколкото трябваше. Очите му бяха плътно затворени заради светлината. Висеше безжизнено в ръцете на стареца и главичката му се полюшваше на една страна.
Новодошлата Уинтерия се обърна към Петронус и извади нож и пръстен изпод доспехите си. Той ги погледна и примигна. „Откъде ги е изровила?“, запита се.
Не ги беше виждал от деня, в който ги пусна на пода в палатката и отиде да измие ръце от кръвта на Сетберт.
— Познаваш ги, нали?
— Да — потвърди той.
Жената постави пръстена на масата.
— Казах, че животът на детето е в твои ръце. Вярваш ли ми?
Видя твърдо стиснатата челюст и решителността в очите й.
— Да. Вярвам.
— Тогава стани, Последни сине, вземи пръстена и се приготви да срещнеш отплатата.
Петронус се надигна, без да откъсва очи от детето, и хвана пръстена. Беше още кафяв от засъхналата кръв, която се ронеше, докато го нахлузваше на пръста си.
Заобиколи масата и застана пред жената. Тя му се усмихна.
— Свика този съвет да отсъди вината ти за смъртта на Сетберт, като крал на Уиндвир и Свещен взор на андрофрансинския орден. Аз те обвинявам в нещо повече, Петронус, Последни сине на П'Андро Уим. Обвинявам те в двехилядолетно богохулство и тероризиране. Обвинявам те в цареубийство и богоубийство. — Жената замълча и огледа останалите в стаята. — Обвинявам те в кражбата на дома ни и ограничаване на светлината.
Петронус погледна към бебето и отново впери очи в жената.
— И коя си ти, че отправяш тези обвинения?
— Аз съм заклет слуга на дома И'Зир, изпратен да подготви възкачването на Пурпурната императрица. Аз съм Уинтерия бат Мардик, кралица на избраните, и ще си върна дома.
— Не признавам властта ти — заяви Петронус и кимна към Уинтърс. — Кралицата на блатните Уинтерия бат Мардик седи ето там.
— Не е нужно да я признаваш. Властта ми идва от момента и от този нож. — Тя се усмихна. — Нещата не са каквито изглеждат. С малката ми сестра може и да споделяме едно име, но бъди сигурен, че тронът се полага на мен по рождено право.
Забеляза с периферното си зрение, че Джин Ли Там движи ръце в знаците на уимския език: „Не играй по свирката й. Трябва да има друг начин.“