— Не можеш да го спасиш — каза отново Джин.
Уинтерия бат Мардик извади една капка с иглата и я тръсна в раната на Петронус. Джин Ли Там се сепна от миризмата на озон, която изпълни помещението, и космите й настръхнаха. Раната по врата на Петронус започна да се затваря. Ръцете и краката му започнаха да блъскат по пода. Кралицата на избраните въздъхна и се дръпна от гърчещото се тяло.
Джин Ли Там гледаше как очите на Петронус се въртят и сивата кожа порозовява с прилива на нова кръв. Той се надигна задъхан, с див поглед, все още покрит със собствената си кръв, и посегна с треперещи ръце към кривия белег на гърлото и ясния знак на гърдите си.
Жената се обърна към Джин Ли Там и вдигна стъкленицата.
— Вижте милостта и могъществото на И'Зир! — Очите й се присвиха. — Помоли ме да го спася и ще го сторя, велика майко.
В този миг за Джин всичко друго изгуби значение. Очите на Познатите земи бяха вперени в нея, но не я интересуваха. Виждаше само сина си и предложеното чудо. Цял живот бе гледала как баща й използва децата си, за да оформя света. Беше стояла пред множество гробове, прежалени стрели, изпратени в сърцето на Познатите земи. Малка част от нея плачеше заради скверността, която виждаше, но по-голямата жадуваше живот за сина й на всяка цена.
„В крайна сметка не съм като баща си.“
Усети, че ръцете я пускат и разбра какво трябва да направи.
„Не гледай към залата.“ Знаеше какво ще види. Смес от гняв, страх и почуда. Тя падна на колене пред кралицата на избраните и хвана нозете й.
— Спаси сина ми! — проплака Джин. — Моля те! Ако можеш, спаси го!
Жената кимна и се обърна. Натопи иглата и извади последната капка от тъмната течност. Пророкът Езра се приближи, а кралицата тръсна иглата над устата на бебето. Черната капка падна на долната му устна и Иаков, първородният син на Рудолфо, спря да плаче.
И щом Уинтерия бат Мардик, кралица на избраните, го подаде на майка му, Джин Ли Там видя, че сивотата се оттегля от лицето и ръчичките и те стават здравословно розови. Широките му кафяви очи се проясниха и щом се фокусираха на нея, бебето се усмихна.
В този момент от входа на шатрата се разнесе вик и Джин се завъртя, срещайки очите на Рудолфо.
Тя заплака от радост и срам, притисна детето към гърдите си, питайки се каква цена е платила за това чудо.
> 24.
>> Рудолфо
Рудолфо усети как краката му омекнаха и залитна към горянския съгледвач зад гърба му. Войникът го подпря и му помогна да се изправи.
Гледката го бе зашеметила.
Пристанаха на старите кейове на Уиндвир, където беше достатъчно дълбоко за „Родствената акула“. Железните кораби — тези, които не бяха тръгнали с Чарлс към Изпепелената пустош и Санкторум лукс — трябваше да изостанат на левги назад, защото дълбоките им килове опираха в дъното на реката, която вече не се чистеше от андрофрансините.
Щом слезе на брега, той затича към шатрата, а невидимата стена се разтваряше пред него. Краката му бяха нестабилни от дългото плаване, но като видя бедствения флаг на Деветте гори, се разбърза.
Сега стоеше напълно смаян. Влезе в палатката, когато Петронус падна и подритна за последно. След това направо се зашемети, когато жената — наречена Рия — възкреси мъртвия папа, а после излекува сина му.
Рае Ли Там му бе казала, през един от по-съзнателните си периоди, докато кръвните магии я поглъщаха, че не знае лек. Бе прекарала последните си дни да преглежда скромната библиотека, с която разполагаше. Беше изготвила и списък с книги за Чарлс, когато стигне до Санкторум лукс. Но Рудолфо си даваше сметка, че шансовете да се открие лек са малки. Да пропътува такова разстояние без резултат и накрая да му го дадат наготово. Не беше честно. Знаеше, че това е кръвна магия — нямаше какво друго да е. Само сделка в Долните земи можеше да даде такова могъщество. Жената бе излекувала и спасила живота на сина му по някакъв начин и по необяснима причина.
И на каква цена? Спомни си тръбите за кръв. Миризмата на смърт и писъците на хората под ножа.
Докато гледаше как жена му прегръща бебето, коленичила на пода, мащабът на следобедните събития се стовари отгоре му и му се прииска да седне, но се сдържа. Отвори уста да заговори, ала жената го изпревари.
— Лорд Рудолфо — поклони се леко тя. — Бъдете свидетел, защото след време ще трябва да разкажете за този ден.
Той примигна и не отговори.
Рия посочи Петронус, който седеше отстрани и разтъркваше гърлото си с объркано изражение.