Джин Ли Там трепна, усети внезапен гняв, който не можеше да си обясни първоначално. Страх? Паника? Постепенно чувството започна да придобива форма и тя се съсредоточи, докато не си го изясни.
„Не съм достатъчна.“
Речната жена явно се досети какво мисли.
— Лейди Там, магиите са силни и ще ви навредят, ако не позволите на друг да сподели товара ви. — Изчака, за да й даде време да осмисли казаното. — Това дете ще има достатъчно труден път. Нека не го караме да тъжи за майка, която не е успяло да опознае.
В тези думи имаше надежда. Джин Ли Там вдигна поглед и срещна очите на речната жена.
— Тогава да намерим някого.
Старицата се усмихна.
— Имам идея. В бежанския лагер има едно момиче. Съпругът й е загинал в сраженията край делтата, а треската взе бебето й преди четири нощи. Грижих се за детето, но не успях да го спася.
Джин Ли Там се вгледа внимателно в лицето й, потърси настойчиво надеждата, от която имаше нужда.
— Мислиш ли, че това ще го излекува?
Облакът, който премина през лицето на старицата, издаде отговора, още преди да го изрече.
— Не, няма. Просто ще го поддържа жив. — Тя се намръщи. — Лейди Там, не знам лекарство за него, рано или късно и тези прахчета също ще почнат да му вредят. — Жената се усмихна слабо и Джин усети как сърцето й се свива. — Но ще ни дадат време да открием нещо по-добро.
Малкият вързоп се размърда и Джин Ли Там погледна към малкото личице. Рехава червена косица, малко носле и затворени очи, докато устата сучеше мляко от нея. Усети влажната кожа по тила на новородения си син.
„Баща ми уби моя син.“ Преди да успее да го осмисли, истината изплува. Можеше да откаже — да зареже пътя, за който я подготвяха цял живот, — но сляпото подчинение към клана Там я бе довело дотук. „Сама си го причиних.“
Джин Ли Там дълго бе размишлявала, след като баща й бе заминал. Всеки път, когато лягаше с някого, бе с цел да насочи Познатите земи по курса, избран от Влад. Всичките й убийства бяха извършени по същата причина. Докато не срещна Рудолфо и не осъзна, че целият й живот се състои от чужди хора. Нещо в очите на горянския крал, в наперената му поза и милите думи бе осветило празнината в душата й, за която не знаеше, че съществува. И въпреки че баща й планираше да я обвърже с Рудолфо и да получи наследник, който да обедини домовете им, щом се отдаде на владетеля на Деветте горски дома, тя го стори с всеотдайност, която нямаше нищо общо с мрежата от манипулации на Влад. Движеше я нещо ново.
Любов.
А може би баща й бе планирал и това. В такъв случай се чудеше дали той знае сега, където и да се намираше армадата му, как любовта й към Рудолфо засилва омразата към самия него и мрачните му дела в Познатите земи.
Тя погали леко главичката на детето и го притисна към себе си, сякаш искаше топлината на тялото й да прогони сивотата и влагата от кожата му.
Какво ли щеше да породи сега тази нова любов?
Осъзна, че речната жена говори и вдигна поглед.
— Извинявай, земна майко?
Старицата отвърна с усмивка.
— Ще сторим всичко възможно. Той е красиво бебе, лейди Там, а вие сте красива майка.
Сълзите се върнаха и Джин ги прогони отново, преглъщайки мъчително.
— Свържи се с това момиче от мое име и я доведи на среща сутринта. Нека съпругата на стюарда, Беса, да приготви стая в семейното крило. Ако има някакви роднини в лагера, нека да се погрижат и за тях.
Речната жена кимна и стана. След това остави кесийката на масичката до леглото.
— Един ден ги вземате, един — не. Не повече. — Тръгна към вратата, но се спря. — Да говоря ли с лорд Рудолфо?
Джин Ли Там поклати глава.
— Не, аз ще го сторя. — „Аз трябва да споделя с него тази мъка.“
— Както пожелаете, милейди. — Речната жена се поклони и излезе, а прислужницата се върна.
Младата помощничка понечи да вземе бебето, но Джин я спря. Беше престанало да суче и Джин започна да го полюлява и да го потупва леко по гръбчето. Направи го по-продължително, отколкото бе нужно, докато неуспешно се мъчеше да прогони сълзите.
„Сестра ми Рае. Тя ще знае какво трябва да се направи.“ По поръчение на баща им сестра й се бе представила за млад послушник и бе изучила андрофрансинската алхимия. Вече разполагаше с почти половинвековен опит. Но заедно с останалите й роднини бе напуснала сцената, така дълго подготвяна от семейството с безкрайните им кроежи.
Джин Ли Там подаде бебето на момичето и се отпусна на леглото, ала сънят не дойде, когато затвори очи.