„Защото това ново поколение го е грижа.“
Ерлунд вдигна поглед и тъмните кръгове под очите му се очертаха на бледото лице.
— Добро утро, генерале.
Лисиас кимна.
— Лорд Ерлунд.
Надзорникът махна към един кожен стол пред писалището и генералът седна.
— Научихте ли нещо ново?
Преди три дни бяха получили анонимна бележка по непозната птица. Съобщението ги предупреждаваше за подготвяно убийство и прилагаше доказателства за сделка между революционерите и блатни бойци, разполагащи с някакви нови съгледвачески магии. Едва имаха време да скрият Ерлунд на яхтата му и да го подменят с един от половин дузината двойници, които използваха понякога в тези смутни времена.
Преди две вечери имението бе връхлетяно от буря от остриета, оставила само посечени тела между входа и целта на нападателите.
— Нашите съгледвачи ги откриха снощи на около сто левги на север — каза генералът. — Нападателите са били мъртви. И шестимата. — Той направи пауза. — Уверени сме, че това са всичките.
Ерлунд го погледна изненадано.
— Мъртви ли? Та най-добрите ни бойци не успяха дори да ги докоснат. Как е възможно?
Лисиас се размърда от неудобство. И сам не беше сигурен, но капитанът, който изпълняваше ролята на негов адютант, го бе разбудил със съобщението.
— Не знам. Но изпратих фургон да докарат телата. Наистина са блатни, както пишеше в бележката. Умрели са на крака и според капитан Сискъс имат само дребни наранявания.
Ерлунд се замисли за миг, задържайки лъжицата на половината път до устата си.
— Ще искам пълен доклад от личния ми хирург.
Лисиас кимна. Може би опитният дърт касапин щеше да намери някакви следи от употребените магии. През целия си живот не бе виждал подобно нещо и се сещаше единствено за уроците по древна история в Академията. Истории от дните преди Епохата на смеещата се лудост, когато кралете магове са управлявали Стария свят с Кръвната си гвардия и тъмните си заклинания, изковани в Долните земи.
— Ще го получите, милорд.
— Добре. — Надзорникът лапна лъжицата с топла овесена каша и я прокара с нещо, което приличаше на медено-лимонена бира.
— Как мислите, кога ще е безопасно да се върна в Картас?
Лисиас беше разсъждавал по въпроса и знаеше, че отговорът му няма да се приеме добре.
— Не засега. Според мен това място е по-лесно за защитаване.
Ерлунд поклати глава и остави халбата.
— Няма да се крия тук, Лисиас. Есаров и неговите интелектуални бунтовници трябва да знаят, че са се провалили и че надзорникът е все още жив и управлява.
„По гордостта си доста прилича на вуйчо си.“ Лисиас усети надигащия се гняв и положи усилия да не го покаже.
— Не е благоразумно, милорд. Градовете-държави вече не са безопасни за вас. Поне накарайте Игнацио да постави нов двойник в двореца, докато не научим повече за естеството на тази атака.
Ерлунд присви очи и попита тихо:
— Генерал Лисиас?
Лисиас издържа погледа му.
— Да, милорд?
— Кога сте успявали да ме разубедите, щом реша, че даден път е правилният?
Генералът отмести очи и призна поражението си.
— Никога, милорд. — „Но в крайна сметка, това упорство може да донесе гибелта ви.“ Със сигурност бе причинило смъртта на Сетберт.
— Много добре. — Надзорникът ловко смени темата. — Какви са вестите от градовете?
— Самаел и Калапия се стабилизират, след като увеличените войскови контингенти наложиха военно положение. Беранде обаче ще се присъедини към отцепниците до месец каквото и да правим. — Ерлунд вдигна поглед. Очите му задаваха въпроса, който не искаше да изрече на глас. Лисиас продължи: — Губернаторът няма достатъчно воля да се съпротивлява, а жителите призовават за избори, повтарят реформистките лозунги за първоначалната Харта за обединение и за „оригиналните замисли“ на заселниците.
По време на създаването на градовете заселниците бяха създали документ, който, както и всичко останало, бе еволюирал в нещо съвсем различно. Разбира се, по онова време андрофрансините бяха малко, а парцаливата им сива армия се окопаваше дълбоко в горите на изолираната долина на Втората река. Всеки благородник от делтата наизустяваше тази харта, още като дете.
Ерлунд изръмжа.
— Идеалистични глупости. Бунтовете не са за свобода и налагането на някаква наивна интерпретация на хартата, изготвена за други времена. — В очите на надзорника блесна гняв. — Това е просто гледане назад, към по-добри и прости времена, когато сме изправени пред лицето на икономическата криза и крайната бедност. — Той помълча малко, сякаш се чудеше дали да изкаже мислите си. След това се реши. — Вуйчо ми предизвика безредиците, когато унищожи Уиндвир и започна война срещу горяните и блатните.