— Това ме подсеща за друг въпрос. — Той намести бебето в ръцете си, така че да извади дървената кутийка от джоба си.
Джин го изгледа любопитно, докато я отваряше. Когато проговори, гласът му сякаш се носеше от много далече.
— Джин Ли Там, от дома Ли Там, майка на Иаков, обричам земите и острието си и ти предлагам този пръстен като свидетелство за брака ни. Носи го и покажи на света, че само ти си обект на моите чувства. — Никога не беше изричал думите, но ги знаеше цял живот. Естествено, Рудолфо си представяше идването на този ден, но мислеше, че трябва да изчакат сянката от падането на Уиндвир да премине.
Сега осъзнаваше, че сянката може никога да не премине, а само да доведе до още по-мрачни времена. Той вдигна бавно пръстена на майка си и го подаде на Джин Ли Там. Очите им се срещнаха и нейните се насълзиха. Тя протегна ръка и Рудолфо сложи пръстена на средния й пръст, доволен, че е по мярка.
— Сега е твой ред — каза тихо той.
Ръцете й трепереха леко, когато взе по-големия пръстен и му го постави.
— Рудолфо, владетел на Деветте горски дома, син на Иаков и баща на Иаков, обричам ти сърцето и ръката си и ти предлагам този пръстен като свидетелство за брака ни. — Очите им се срещнаха отново. — Носи го и покажи на света, че само ти си обект на чувствата ми.
Рудолфо наклони глава към нея. Съпругата му стори същото, а между тях лорд Иаков се размърда и проплака.
Рудолфо вдигна ръка, така че светлината да освети обикновената сребърна халка. Не беше носена откакто я бе смъкнал от вкочанения пръст на баща си.
— Засега това ще е церемонията ни. — Той се усмихна. — Но когато се върна, ще вдигнем истинска горянска сватба.
Джин кимна.
— Кога ще тръгнеш?
Рудолфо въздъхна.
— Утре. Ще взема отделение от съгледвачи и ще се насоча към залива Калдус. Вече изпратих вест на Петронус. Двамата с Там работеха заедно по време на войната. Може да знае нещо. — Той се замисли за миг. — Оттам ще наема кораб.
Внезапно осъзна целия мащаб на предстоящото пътешествие. Трябваше да напише пълномощни и да намери свидетели за брачната прокламация, която щеше да затвърди властта й като горянска кралица. Трябваше да подбере съгледвачи и да събере багажа си. Не беше плавал от много време. Последния път беше млад и Грегорик го придружаваше. Погледна надолу към бледото лице на сина си и вените, които синееха под кожата, и разбра, че нищо няма да го спре. Ако трябва, щеше да премести луната, но щеше да спаси живота на детето си.
Рудолфо върна бебето на Джин Ли Там.
— Трябва да вървя. Имам много работа.
Джин извърна поглед и той разбра, че тя иска нещо, което смята за глупаво. Даже се изчерви, преди да го помоли.
— Ела при нас тази вечер — прошепна. — При мен и Иаков. Не е редно мъж и жена да не прекарат заедно брачната си нощ, без значение от обстоятелствата.
Рудолфо кимна. Когато приключеше с множеството задачи, целящи гласът й да тежи колкото неговия сред народа им и сред Познатите земи, и с подготовката за невъзможното пътешествие, щеше да се върне. Щеше да вечеря в покоите й и да пие студено крушово вино, гледайки семейството си.
„Моето семейство.“ Не беше използвал този израз от момче. От твърде отдавна нямаше семейство и осъзнаването, че сега вече имаше фамилия, извън съгледвачите и останалите горяни, го опияни. Тази нощ щеше да свали копринените си чехли и да легне при двамата, като запази този спомен за дългите дни, които предстояха.
А на сутринта щеше да започне търсенето на Влад Ли Там.
Рудолфо се изправи.
— Скоро ще се върна. — Наведе се да я целуне и с изненада откри, че устата й е мека и гладна за неговата. Наведе се отново и целуна бебето по влажното чело.
Видя отражението на тримата в огледалото в ъгъла на стаята. За момент си помисли, че вижда баща си, но осъзна, че е той.
Излезе от покоите и започна да дава заповеди на адютантите и слугите, които се скупчиха около него. Занимаваше се с подготовката, без да влага сърце.
Защото сърцето на Рудолфо вече не му принадлежеше.
То лежеше повито в пелени в ръцете на прекрасния изгрев.
> 7.
>> Влад Ли Там
Влад Ли Там се бе облегнал на перилата и гледаше как слънцето се спуска зад хоризонта. Под него извитият нос пореше вълните, докато „Странстващ вятър“ се носеше с пълна пара на юг. Плаваха неспирно от два дена и две нощи. Очакваше утре по някое време да се срещнат с кораба на първородния му син и да разбере какво са открили. Не бяха получили повече новини, но това не беше изненадващо заради постоянното плаване.