Досега Рудолфо не се бе замислял особено за тези работи. Но малката душица, която бяха създали, насочваше всичките му мисли в друга посока, добавяше нов елемент към стратегиите за бъдещето.
„Защото сега наистина сътворих нещо отвъд себе си.“ Нещо за някого друг, не само за него.
Нямаше и представа колко силно е усещането за бащинство и сега се чудеше дали и баща му се бе чувствал така, докато двете момчета растяха.
Помнеше смъртта на брат си Исаак. Тогава мислеха, че е загинал от червената треска. Сега вече знаеше, че планът е дело на Влад Ли Там, може би осъществен с помощта на същата жена, която сега се стараеше всячески да спаси сина му. Една огромна манипулация, за да се отстрани по-големият близнак, да проправи път на Рудолфо към властта. Дори детето, което опитваше да спаси сега, бе продукт на стратегията на Там, бе заръчано на четирийсет и втората му дъщеря като част от плана библиотеката да се премести на север и светлината да премине от ревностните последователи на П'Андро Уим в други ръце. Колко ли от собствените си деца бе пожертвал старият банкер заедно с брата и родителите на Рудолфо, за да осъществи делото си в Познатите земи?
Чу подсвирването на първия си лейтенант и погледна надясно. Джарик беше облечен в разноцветната вълнена зимна униформа и сочеше към южния хоризонт. Напред и леко на запад се виждаше къса назъбена линия, тъмна на фона на бяло-жълтеникавата прерия. Беше още далече за подробности, но Рудолфо различи фургоните и конете на малък керван.
Той подсвирна високо и смени курса — отправи се към кервана. Съгледвачите го последваха, а тези, които виждаше с периферното си зрение, се приведоха на седлата и започнаха да разхлабват кинжалите и лъковете, които винаги им бяха подръка.
Когато се приближиха, керванът взе да придобива форма. Грубите дървени фургони бяха покрити, а около тях яздеха хора с униформи. Отзад се точеха други, пеша или със съвсем уморени животни. Коларите задърпаха юздите и фургоните спряха. Войниците опънаха лъковете си и застанаха между бежанците и приближаващите горянски съгледвачи. Лейтенантът погледна въпросително и Рудолфо поклати глава. Нямаше да се приближат с извадени оръжия.
Щом навлязоха в обсега на стрелите, Рудолфо подсвирна и продължи само с офицера си. Вече бяха достатъчно близо и се виждаха изпитите лица на уплашените и измъчени пътешественици. Войниците носеха униформите на ентролузианската пехота, не на кавалерията, но всички нашивки бяха внимателно изрязани.
Командирът им и един от хората му се откъснаха, за да го посрещнат напред. Капитанът беше ветеран на средна възраст с брадясало лице, покрито с белези, на което бе изписана тревога.
— Поздрави, капитане — провикна се Рудолфо.
— Поздрави, съгледвачо. — Рудолфо се усмихна при думите му, но усмивката му бързо се стопи. — Дошли сте да ни отпратите ли?
Владетелят примигна изненадано.
— Да ви отпратим ли?
Капитанът сви рамене.
— Видяхме ви как се приближавате и решихме, че щедростта на горянския крал е привършила с оглед на последните събития. Според слуховете в Деветте гори е избухнало ново насилие. Тази сутрин получихме птици. Блатни убийци бродят из Познатите земи. Повечето държави са затворили границите си.
— Времената със сигурност са мрачни — съгласи се Рудолфо, — но ви уверявам, че щедростта на горянския крал си остава непроменена. — Той огледа кервана, преценявайки числеността му. Имаше около стотина души, от които двайсетина войници. Десет фургона. — Ще намерите храна, подслон и работа. — Замисли се за думите на капитана и поглади брада. — Въпреки последните неприятности Деветте гори са безопасни. Вярваме, че нападението бе единичен инцидент. Разследваме го, за да сме сигурни.
Беше ред на капитана да примигне.
— Не сте ли чули?
Рудолфо поклати глава. Птиците се връщаха бавно след нощта на атаката.
— Какви са новините?
— Ерлунд е мъртъв — отвърна офицерът. — Убит в съня си. Освен престолонаследника на Тюрам и блатния крал, още множество лордове са били сполетени от подобна съдба по целия Изумруден бряг. Кралица Мейров от Пилос също е загубила сина си.
Рудолфо се затрудни да си поеме дъх, сякаш беше ударен.
— Богове! — прошепна той. Детето на Мейров беше малко, някъде около десетгодишно. А ако делтата бе загубила Ерлунд толкова скоро след възкачването му — това можеше да се окаже пагубно за съюза на градовете-държави. Той присви очи. — Откъде са тези новини?