Капитанът са размърда неудобно на седлото и погледна към спътника си, преди да отговори.
— Ние идваме от Фейрум. Разполагам с птичар там.
Рудолфо познаваше града. Местните бяха свалили губернатора и прогонили войниците, които не искаха да се включат в революцията. Разбира се, Ерлунд приличаше достатъчно на вуйчо си, така че бе разбираемо желанието на тези хора да бягат, след като бяха загубили града в полза на отцепниците. Той се обърна към първия си лейтенант и за миг — само за миг — се зачуди дали да не възложи тази задача на хората си и да се завърне в седмото имение. Виждаше, че наближаващата буря е много по-мащабна, отколкото мислеше в началото, и това го тревожеше.
Погледна към бежанците и се сети за картините на Карпатиус, които висяха из седмото имение: изтерзаните, обезверени и гладни преселници, които си проправяха път в Новия свят с надеждата, че ще оставят назад смъртта и лудостта, която им бе стоварил Ксум И'Зир в гнева си.
Той върна вниманието си към ентролузианския капитан.
— Границите са отворени. Отправете се към седмото имение. Там има лагер за такива като вас. Съставете списък с уменията си и го дайте на ръководителя — ще ви бъде осигурена работа. Строим библиотека.
Капитанът кимна.
— Благодаря.
Рудолфо наведе глава.
— Няма защо. И двамата ни очаква път, така че няма да ви задържам. — Погледна отново кервана и измъчените бежанци. Хората бяха изоставили домовете и стария си живот, с надеждата за нещо по-добро. Хрумна му нещо и каза на капитана: — Предай на хората си, че лорд Рудолфо ги приветства в новия им дом. Ще ни помагат да браним светлината и да построим по-добър свят от този, в който нашият се превърна внезапно.
Капитанът се усмихна и в очите му блесна надежда.
— Лорд Рудолфо е много щедър.
Кралят отвърна на усмивката.
— Повярвайте ми, капитане, всички ще си отработите подслона. Рудолфо е колкото щедър, толкова и безмилостен стратег. Желая ви безопасно пътуване.
— И на вас, съгледвачо.
Рудолфо се върна обратно при своите. Препуснаха на юг, гледайки как ниските хълмове се приближават, и оставиха кервана зад себе си.
Докато яздеха, горянският крал бе обзет от мрачно настроение. Нещата бяха по-зле, отколкото си представяше, а той ги бе загърбил в името на един крехък живот, който трябваше да спаси.
Може би любовта и дългът не бяха толкова далеч едно от друго, мислеше Рудолфо, докато пришпорваше жребеца си напред.
> 8.
>> Неб
Изпепелената пустош се простираше пред Неб, докъдето му стигаше погледът. Лежеше под бялата тежка светлина на зимното утро и й липсваше грандиозността на изгрева. Въпреки това беше величествена гледка и той се възползваше от всеки възможен момент да се изкатери на стената и да гледа на изток.
„Оглеждай се за Ренард.“
Източната страна на Стената на пазителя свършваше със сиви скали и храсталаци, а уимският път се спускаше по стръмния склон на планината и изчезваше сред отвесни гранитни образувания, които бяха твърде подредени, за да са дело на геологичните промени през вековете. Отвъд тях пътят отново се появяваше, но Неб не виждаше дотам. Още по` на юг се виждаше петно от пушек, вероятно от Далечния град, селище, в което оскъдното население на пустошта търгуваше с андрофрансините.
Беше чел достатъчно за това място, за да смята, че го познава, но това бе поредният пример от живота, в който дневниците и докладите не можеха да опишат чувството да стоиш тук и да гледаш към някога живата и процъфтяваща равнина.
„Нашата опустошена люлка.“ Той потръпна. Руините на древния свят мамеха, обещаваха остатъци от светлина за тези, които бяха достатъчно смели да ги разкопаят. Широките езера от разтопено стъкло и метал бяха засъхнали на места в гладки дюни, на места в назъбени грамади — свидетелства за гнева на Ксум И'Зир. Късчетата натрошен гранит и скъпоценни камъни, солени дюни от изпарените морета — отмъщение за седмината крале магове, които бяха управлявали с баща си. Оттук изглеждаше само като каменна пустиня с редки храсталаци на местата, където имаше достатъчно вода за сиво-зелените трънаци. Но Неб знаеше, че отблизо се вижда масивният гроб на разрушения Стар свят.
Чу приближаването на Едрик и се завъртя, за да покаже, че дори тук не е забравил съгледваческите уроци. Капитанът кимна одобрително.
— Ставаш все по-добър.
— Благодаря, капитане. — Усети, че се изчервява, бузите му пламнаха. Откакто бяха пристигнали, се застояваше често на стената и това го караше да изглежда по-млад, отколкото му се искаше. Отвори уста да каже нещо, но Едрик се обърна към просторната гледка.