— Наистина е впечатляващо. — От тази височина се виждаше почти на петстотин левги източно, чак до следващата верига от назъбени планини.
— Бил ли си в пустошта? — попита Неб капитана.
Едрик поклати глава.
— Не. Стигал съм само дотук. Но баща ми е ходил навътре заедно с Рудолфо. — Неб се опита да долови някакви следи от тъга у младия капитан при споменаването на баща му. — Беше много отдавна. Бях още дете.
Странно. Орденът много внимаваше на кого да разреши да премине през единствения проход, свързващ Стария свят с Новия.
— Какво са правили там?
Едрик сви рамене.
— Нямам представа. — Той загърби гледката и се обърна на запад, където небето срещаше хълмовете и прясно затрупалия ги сняг. Облаците от западната страна на стената не даваха никаква видимост и времето се влошаваше с всеки изминал ден. Скоро проходът щеше да бъде засипан и непроходим, освен ако не пуснеха парните машини, използвани от андрофрансините, за да не секва потокът от археологически находки към Уиндвир. Доколкото бе чул, Едрик и Рудолфо не възнамеряваха да отварят пътя, а да се възползват от помощта на природата в новонаследената им роля на пазители на портата. Неб се натъжи, защото зад това решение се криеше друго, още неизказано: нямаше да им трябва пътят, защото нямаше да копаят повече в пустошта.
Отдолу се разнесе тихо подсвирване. Едрик се обърна към тесните каменни стъпала.
— Исаак е готов.
Неб погледна за последно пустошта, все още смаян от пустинята, която се ширеше на север, изток и запад. След това последва капитана по стълбите.
Командирът на стражата беше оставил мъртвия метален човек на една продълговата дървена маса в ъгъла на столовата. Войниците го бяха покрили с дебело вълнено одеяло. Сега Исаак бе завзел помещението, бе разпилял документи и писалки на една маса, и инструментите си на друга. Очуканият мистериозен метален човек лежеше настрани, а гърбът му бе отворен. Исаак се бе надвесил над него с дълъг гаечен ключ. Той вдигна глава, докато Неб и Едрик тупаха снега от краката си.
Неб влезе първи.
— Може ли да говори?
Исаак отвори и затвори очи.
— Да. Щом го реактивирам, всичките му функции трябва да заработят. — От радиатора му блъвна пара. — Беше сериозно повреден. Дадох всичко от себе си, но тук не разполагаме с резервни части.
Неб погледна към ремонтирания мехослуга. Беше по-набит и ръбест от Исаак, което му придаваше по-древен и ъгловат вид. Металната му кожа беше обелена и издраскана на места, а на други — огъната и обгорена. Неб се наведе, но без да се приближава максимално. Любопитството му бе сдържано от предпазливост.
— Научи ли откъде е дошъл?
Исаак се поколеба и изгледа поред двамата мъже.
— Брат Чарлс е баща и на двама ни. Неговата дата е с десетина години преди първото ми осъзнаване.
Неб пристъпи крачка напред и се приведе още повече над лежащия на масата мехослуга. Приличаха си с Исаак и човек, който никога не бе виждал метални хора, можеше да ги сбърка, но всъщност бяха доста различни.
— Значи разликата ви е само десетина години?
— Брат Чарлс беше брилянтен — отвърна Исаак. — Смятам, че този мехослуга е от по-ранен проект. — Той изви глава и частите му изщракаха. — Но нито аз, нито другарите ми сме откривали сведения за предишно поколение в каталозите ни.
Едрик също се приближи.
— Може ли архивите да са загубени с Уиндвир?
— Възможно е. Но няма как да се каже със сигурност. — Исаак примигна отново. — Има някои данни, че тази информация може да е заличена. — Той превъртя ключа на гърба на мехослугата и се наведе, за да огледа работата си, след което погледна към Едрик. — Вярвам, че вече може да го питаме сами. С ваше позволение?
Едрик кимна.
Исаак остави ключа и пъхна пръсти в гърба на металния човек. Ръката му се насочи към основата на врата и се чу изщракване, последвано от звук на кипяща вода и цъкане на затоплен метал. Духалата на гърдите се задвижиха и Исаак затвори панела. Кехлибарените очи на мехослугата потрепнаха, а устата му се отвори и затвори с хрипливо мърморене.
— Функционираш ли? — попита Исаак.
Металният човек изви глава.
— Функционирам, братовчеде.
Исаак примигна.
— Защо ме наричаш братовчед?
Гласът на мехослугата беше по-нисък и гробовен от неговия.