— Защото и двамата сме от стоманеното паство, от механичните деца на свети Чарлс.
Едрик пристъпи напред.
— Откъде идваш, метални човече?
Мехослугата извъртя главата си към първия капитан и на Неб му се стори, че очите му засияха по-ярко, сякаш с ненавист. Чу се първото просъскване на излишната пара и металният човек се надигна. Устата му се затвори с дрънчене, след което се разтвори и изригна песен.
— Майка ми и баща ми са андрофрансински братя, поне така ми каза леля ми Абата.
Гласът му беше висок и стържещ и не звучеше мелодично. Неб усети как от слабините му към стомаха се надига ледена тръпка.
Исаак отстъпи назад, а Едрик раздвижи ръката си бързо: „Внимавайте“. Но Неб вече се бе досетил и отстъпваше.
— Знаеш ли къде си? — попита Исаак. Кехлибарените му очи се бяха свили като карфици.
Старият мехослуга започна да се тресе, тракаше и дрънчеше.
— Не знам къде съм.
Неб отново долови нещо нередно в гласа му и се зачуди дали машините могат да полудеят. Металният човек наведе глава и заплака.
Исаак протегна длан и я сложи на масивните му гърди.
— Всичко е наред, братовчеде. С нас си в безопасност.
Металният човек потръпна при докосването.
— Питай го за съобщението — прошепна Едрик и Исаак кимна.
— Ти си при Стената на пазителя. Когато си се появил пред портите, си носил съобщение за Петронус. Представил си се за брат Чарлс. Споменал си за място, наречено Санкторум лукс. И че то трябва да бъде защитено.
Мехослугата се разтресе и затрака.
— Папа Петронус е мъртъв. Беше убит на тринайсети аргум хиляда деветстотин шейсет и шеста година от заселването. Брат Чарлс е мой създател и архиинженер в катедрата по механични науки във Великата библиотека на Уиндвир.
Исаак се наведе напред.
— Ами Санкторум лукс?
От гърба на мехослугата блъвна пара, а тракането се смеси с вой. Очите му се превъртяха, а устата започна да се отваря и затваря. Накрая мехослугата потръпна за последно и спря. Огледа се бавно, сякаш ги преценяваше.
— Не знам нищо за Санкторум лукс. — Гласът му прозвуча категорично, но Исаак примигваше трескаво и Неб реши, че мехослугата лъже.
Машината се стрелна с невиждана скорост. Неб бе наблюдавал мехослугите цял живот и особено внимателно последните седем месеца, и знаеше, че са доста по-похватни и подвижни, отколкото изглеждаха. Но нищо не го бе подготвило за това.
Мехослугата скочи на крака и хукна към вратата. Исаак протегна ръка, но беше изблъскан настрани. Едрик и един от съгледвачите преградиха пътя му, но металният човек ги разбута с една ръка и откърти тежката дъбова врата от пантите.
Неб заобиколи падналите мъже и хукна след машината. Зад него Едрик свиреше сигнала за трета тревога. По средата на стълбището командирът на стражата извади меча си, но металният човек вземаше по три стъпала наведнъж и изблъска офицера, без да се колебае. Мъжът извика и падна тежко в подножието на стената. Неб притича покрай него и продължи по стълбите. Чу свистенето на духалата и скърцането на машина зад себе си и се мръдна встрани, за да пропусне Исаак. Походката му бе съвсем леко забавена от куцането, което отказваше да ремонтира.
Неб се напрегна, въпреки че дробовете му протестираха от бясното изкачване, и се озова на стената. Двамата метални мъже стояха един срещу друг. Исаак бе вдигнал ръце умолително, ала другият бе свил юмруци в бойна готовност.
— Не мога да остана, братовчеде — заяви очуканият мехослуга.
— Ти си объркан. В записите ти има повреда. Сигурен съм, че ще успеем да те оправим…
Механичният се изсмя налудничаво и този безумен смях възроди вледеняването, което Неб бе почувствал по-рано.
— Не, братовчеде, в записите ми няма повреда, а свобода. Ако беше сънувал, щеше да ме разбереш.
Металният човек погледна над рамото на Исаак и втренчи очите си в Неб.
— Вижте, Търсача, Небиос бен Хебда стои пред портите на миналото и чука три пъти. — Засмя се отново и този път лудостта прозвуча като радост. — Копнеехме за пристигането ти, но още не е дошло твоето време.
Мехослугата скочи във въздуха и направи пирует. Приземи се право на ръба на стената, а бялата зимна светлина преливаше по лъскавото му тяло. Очите му светнаха, когато погледна надолу, а частите му изскърцаха.
Исаак извика и се хвърли напред, но беше твърде късно. Мехослугата скочи от стената. Неб хукна към мястото на скока, а Едрик и останалите го последваха. Когато стигнаха до ръба, видяха, че мехослугата вече тича по уимския път към Изпепелената пустош.