Петронус си взе дебела филия.
— Колко време ще чакаме? — попита той, докато размазваше маслото.
Рейф сви рамене.
— Малко. Но с оглед на обстоятелствата трябва да сме предпазливи. — Пиратът плъзна бележката по масата.
Петронус отхапа от филията, след което я остави и избърса пръсти в една кърпа. Прочете съобщението бързо и усети как стомахът му се свива.
„Господарят ми изпрати отделение за останалите.“
Прочете бележката отново, по-бавно и ужасът му нарасна. Ерлунд се криеше, след като двойникът му беше убит в същата нощ, когато нападнаха и Петронус. Блатният крал и престолонаследникът на Тюрам бяха убити на пиршеството у Рудолфо по случай раждането на наследника му. Синът на кралица Мейров — едва десетгодишно момче — бе заклан в леглото си. Имаше и други. Мъжките наследници, а в някои случаи и самите лордове на много места в Познатите земи, включително сред градовете-държави на Изумрудения бряг и някои от по-близките острови. Подаде бележката на Гримлис и видя как ветеранът пребледнява. Когато я прочете, той я върна на Рейф.
Петронус погледна към хляба, но вече не му се ядеше.
— Става дума за най-влиятелните фамилии в Познатите земи.
— Да — потвърди Мерикю. — С изключение на две.
Петронус се замисли.
— Горските домове и Ли Там.
Рейф кимна.
— Точно така. И пръстите отново сочат към твоя приятел Рудолфо.
„Да, точно както Познатите земи започнаха война с горяните заради погрешното вярване, че те са разрушили Уиндвир.“ Тогава Рудолфо беше натопен от Сетберт, който се надяваше, че ще смекчи загубите в ентролузианската икономика заради разрушаването на Уиндвир, като анексира богатите му земи. Петронус помисли малко. Ако блатни съгледвачи, разполагащи с кръвни магии, бяха убили краля си и всички останали, това вещаеше буря по-сигурно от червеното небе сутрин. Но не можеше да повярва, че Рудолфо би организирал нещо подобно. Познаваше го и подобно коварство не беше в природата му. Но имаше друг, по-стар приятел и по-вероятен извършител.
— Мирише на работа на Влад Ли Там — каза Петронус, макар сърцето му да се късаше. Влад и децата му бяха напуснали Познатите земи. Минаването на Желязната армада преди седем месеца продължаваше да е обект на разговори в кръчмата в селото му.
Рейф напълни чинията си със запечена шунка и подлютени картофи.
— И нашите приятели мислят така. Вярват, че все още съществува някаква част от мрежата на Ли Там.
Петронус присви очи.
— Май си доста наясно какво знаят приятелите ти.
Мерикю се усмихна.
— Познаването на мотивите и подозренията на работодателите ми е добро за бизнеса. А и имам интерес от успеха на демократичния им експеримент.
Петронус кимна. Идеята за изборна власт не се появяваше за пръв път в Познатите земи. Дори орденът, при цялата му възвишеност, не вярваше, че подобно управление би било стабилно, макар в ранните дни на преселението да имаше подобни примери. Петронус следеше оскъдните новини от делтата с интерес, но политическите машинации вече не бяха сред основните му цели. Разбираше добре как някой със занаята на Рейф може да просперира при демократично управление на градовете-държави. Внезапно му хрумна нещо.
— Нали си наясно с идеите на работодателите си?
Рейф сдъвка хапката и я прокара с лимонена бира.
— Да. Доколкото е възможно.
Петронус се наведе напред.
— Тогава сигурно имаш представа защо подпомагат бягството ми и ми предлагат убежище?
Мерикю се усмихна.
— Имам някои теории. Но нищо сигурно.
— Осветли ме тогава. — Петронус се облегна назад.
Пиратът се засмя.
— Не е ли очевидно? Ти уби Сетберт. Той не беше особено популярен нито у дома, нито навън. Най-малко пък сред тези хора. Предполагам, че това те прави герой в очите им. Също така ти си последният папа на андрофрансинския орден. — Рейф явно видя намръщеното му изражение. — Каквото и да мислиш по въпроса, постът ти те прави влиятелна политическа фигура с дълбоко втъкани нишки на родство. — Той млъкна и отпи от бирата. — Хората са изправени пред почти непосилна задача и имат нужда от всякакви приятелства. Като гледам трупа в трюма ми, това се отнася и за теб.
Когато Петронус хвърли ножа и пръстена до трупа на Сетберт, той се отказа и от всякакви държавни дела. Щом видя кожената торба с документите на Влад, се отдаде на ново дело, което изискваше цялото му внимание. Нямаше време за войнстващи идеалисти и глупавите им мечти. Той се обърна към Гримлис.