Фенерите осветяваха помещение с груба дървена ламперия, миришещо на пресен хляб и задушени миди. Мъже и жени на групички седяха на бара и по боровите маси, пръснати по захабения дъсчен под. Всички изучаваха Рудолфо, застанал на прага, и той се смръщи загрижено. Хората му тръгнаха след Джарик, който ги поведе към празна маса, достатъчно голяма, за да побере всички. Рудолфо се насочи към бара, преценявайки вечерната клиентела.
Той извади кесия изпод наметалото си. Принципно предпочиташе кредитните книжа, но в малките селища още се работеше предимно с монети. Рудолфо се усмихна на едрия мъж, който бършеше чаши зад бара.
— Добър вечер. — Отметна качулката и студените капки се стекоха по наметалото и вълнената му риза. — Искам храна и подслон за мен и хората ми. Една обща стая е достатъчна, ако имате.
Кръчмарят кимна и усмивката му се разшири, когато Рудолфо изсипа шепа монети на гранитния тезгях.
— Сигурен съм, че ще успеем да ви настаним. — Акцентът му загатваше, че е живял в делтата. — Тази вечер предлагаме задушени стриди с пипер и пресен хляб. Както и студена бира. Отзад има общо спално помещение, което ще ви побере с лекота.
Рудолфо кимна.
— Освен това търся един човек. — Видя, че очите на мъжа се свиха леко и усмивката изчезна за миг от устните му. — Възрастен мъж. Рибар на име Петрос.
Рудолфо се вгледа в съдържателя, забеляза трепването на очите и как върхът на езика се показа, за да навлажни устните му. Мъжът извърна поглед и Рудолфо се усмихна. Кръчмарят го погледна отново, този път по-твърдо.
— Няма такъв човек в залива Калдус.
Горянският крал сбърчи вежди.
— Може би носи различно име? — Ръцете му се задвижиха в жестомимичния език на Ентролузианската делта: „Спешно търся бившия папа Петронус.“
Съдържателят се намръщи и гласът му премина в ниско ръмжене.
— Ако искате храна, пиене и подслон, мога да ви помогна. Ако издирвате призраци, не.
Рудолфо снижи глас.
— Уверявам те, че не искам да му причиня зло.
Съдържателят остави чашата и се надвеси напред.
— А аз те уверявам, че не е тук.
Рудолфо се усмихна със свити устни и побутна купчината с монети към него.
— Благодаря. Само храна и подслон, значи.
Настаниха се на масата в ъгъла и заговориха тихо, докато дъщерята на кръчмаря — едро момиче в пъстра рокля — им донесе дървени паници със задушено и сребърен поднос с хляб. Силният мирис на стридите леко дразнеше Рудолфо, но той ги преглътна с бирата и хляба.
Когато се нахраниха, закръглената жена на кръчмаря ги отведе в задната стая — продълговато помещение с нарове и под, покрит с различни черги. Имаше вълнени одеяла и кърпени завивки, както и задна врата, водеща вероятно към външната тоалетна.
— Нощем заключваме вътрешната врата. Ако искате да излизате, правете го оттам. — Гласът й беше хладен и груб.
„Приеха ни само заради парите.“ Но бе видял промяната в лицата им. Преди да спомене Петронус, хората бяха приветливи и сърдечни. А сега…
След множество дни на седлото и на студената земя тесният нар беше добре дошъл. Рудолфо загледа как хората му се разпръсват да проверят помещението и повика Джарик.
— Разположи постове — каза тихо той. — Но не твърде очебийно. Ако е тук, скоро ще разбере, че го търсим… ако вече не е научил. — Рудолфо се замисли за мокрите момчета и си представи как тичат по дъждовните улици и носят съобщението за пристигналите горяни. Дали старата лисица щеше да се появи лично?
Последната им среща беше напрегната. Рудолфо беше гневен и едва не удари ексцентричния старец заради убийството на Сетберт, с което прекратяваше двехилядолетното папско приемничество. По-късно, щом разбра, че Петронус му е прехвърлил всички имоти и богатства на ордена, намери и набързо надраскана бележка: „Това, което направих, ще служи на светлината и на теб по-добре от всеки папа. П.“
Сега, след месеци, разбираше мотивите на Петронус, макар да продължаваше да се дразни. Светът бе променен и андрофрансините имаха роля в тази промяна, заради изравянето на заклинанието на Ксум И'Зир. И промяната продължаваше.
Нещо по-важно, неговият свят също бе променен.
Вече беше баща. Свали ботушите, изтегна се на тесния нар и скръсти ръце под главата си. Затвори очи и си представи бебето, сиво и хъхрещо в ръцете на огненокосата му съпруга. Беше пристигнал тук, за да търси баща й, напуснал Познатите земи преди седем месеца. Надяваше се, че Петронус може да го насочи. В противен случай, Рудолфо знаеше, че все ще намери някого. Железните кораби, високи като храмове, не оставаха незабелязани. Щеше да открие Влад Ли Там и дъщеря му Рае. Да изтръгне лекарството от тях и да се върне, за да излекува сина си. Щеше да люлее люлката и да му пее химна на Скитащата армия, както правеше баща му.