Выбрать главу

Скоро похъркването на хората му го унесе и той потъна в сън. Събуди се, когато една ръка покри ръката му.

Друга се притисна към предмишницата му и почна да изпраща думи. „Доста далече си от горите си, съгледвачо.“ Отвори едно око, опитвайки да се фокусира в слабо осветеното помещение. Виждаха се размитите очертания на клечащата фигура. „Защо търсиш папа Петронус?“

— Няма нужда от прокрадване и тишина — отвърна Рудолфо. — Хората ми знаят, че си тук.

Помещението, осветено от пълната синьо-зелена луна, застина. След това зад приклекналата фигура се разнесе ниско подсвирване. Първият лейтенант вдигаше хората си под втора тревога. Двама от тях блокираха изходите с ръце на камите и торбичките си.

— Защо търсиш папа Петронус? — повтори гласът.

Рудолфо се усмихна. Папа Петронус. Титлата издаваше среднощния им посетител.

— Искам да говоря лично с него. Откога Сивата гвардия ходи омагьосана? Ние не сме във война.

Гласът беше дрезгав и безстрастен.

— Може би не един с друг, горянино, но войната продължава. Още от падането на Уиндвир. Събитията от последната седмица го показват ясно. — Омагьосаният гвардеец се закашля дълбоко.

Рудолфо се надигна.

— Откога си под ефекта на прахчетата?

Около гласа вече се бяха разположили четирима съгледвачи.

— Не е важно.

— Те влияят на преценката и на дробовете. Имаш ли треска? — Не последва отговор. Рудолфо присви очи към предполагаемото място на мъжа. — Трябва ти почивка. Да спираш прахчетата от време на време.

— Трябва да знам защо си напуснал гората и библиотеката, за да търсиш папа Петронус — изръмжа гласът.

Рудолфо стана от нара.

— Вие го защитавате. Уважавам това. Моите хора пък пазят мен. Кажи на Петронус, че Рудолфо, владетел на Деветте горски дома и генерал на Скитащата армия, иска аудиенция. Няма да ти давам допълнителни разяснения. Въпросът е личен и засяга него и мен. — Той подсвирна на мъжете да се отдръпнат и се наведе, понижавайки глас. — Скоро ще си полудял и болен, ако не спреш прахчетата и не дадеш на тялото си време за възстановяване.

— Значи ще съм луд и болен. Няма време за почивка в тези тъмни времена. — Сивият гвардеец се изкашля отново. — Наистина ли сте лорд Рудолфо?

Рудолфо вдигна ръка и показа печата на баща си.

— Да. — После зачака. „Той се колебае какво да ми каже.“

— Отец Петронус беше атакуван в нощта на вашето пиршество, както и другите. Вече не е в залива Калдус.

— Къде е?

Сивият гвардеец не отговори в началото. После гласът му изтъня съвсем.

— В безопасност. Ще изпратя съобщение, че го търсите. Нека с Гримлис решат какво да правят. Но ще е нужно време.

Рудолфо кимна.

— Звучи добре, но времето ми е малко. — Той кимна и Джарик подсвирна на съгледвачите да се оттеглят. — Побързай.

Чу как магически заглушените ботуши шумолят по пода и се изнасят през тясната врата, водеща към нощта, която бе станала по-ясна и студена. Махна на лейтенанта и премина на жестомимичния език на горяните. „Колко време стоя под леглото ми, преди да се разкрие?“

„Два часа.“

Рудолфо кимна и поглади брада замислено. Сивите гвардейци не бяха съгледвачи. Доколкото знаеше, те отбягваха магиите и предпочитаха силата и науката. Нямаше да е трудно да го проследят, дори без прахчетата. „Изпрати двама съгледвачи зад него. Да останат незабелязани.“

— Добре, господарю. Да се омагьосат ли?

Той поклати глава.

— Би трябвало да няма нужда. — Но преди всичко да свърши, щяха да имат. Усещаше го.

Рудолфо се върна на нара и се протегна. Зърна с периферното си зрение как двама от най-добрите му бойци се шмугват в нощта, движеха се като призраци, дори без магиите.

След това се взря в дъното на горния нар и се замисли за наученото. „Петронус също е атакуван.“ Зачуди се как ли е оцеляла старата лисица. Не беше малко постижение, ако ставаше дума за същата кръвно омагьосана метална вихрушка. Не можеше да си представи, че малцината сиви гвардейци, нетренирани с магиите, които използваха в момента, бяха устояла на половин отделение от свирепите блатни, убили Ханрик и Ансилус.

Спомни си за насилието през онази нощ и потръпна. Подобни сцени се бяха разиграли из целите Познати земи. Знаеше, че са изпълнени в съвършена координация за едновременен удар по мишените.