„Него не“, бе казал гласът. Беше нарочно пощаден, при това очевидно за тези, които се намираха в близост. Отново се зачуди защо. Въртеше в главата си колелата на ключалката на Руфело, но не стигаше до отговор. Вместо това с всяко превъртане и изщракване изплуваха нови въпроси.
Когато най-сетне заспа, тези въпроси продължиха да тормозят съня му с чувство, предвещаващо зло, което не можеше да избегне.
През остатъка от нощта Рудолфо се въртеше на нара и сънуваше, че бяга под огромно изгряващо кърваво слънце.
>> Уинтърс
Уинтърс наблюдаваше старците, които се въртяха в подземната тронна зала с пребледнели лица. Наблизо стоеше статуята на П'Андро Уим с огледалата и сякаш ги предизвикаше да погледнат в себе си. Уинтърс се боеше какво биха открили, ако го стореха. В техния дом имаше болест и тези мъже току-що бяха видели доказателството.
Още не бе изминал и час от пристигането й, но тя вече стоеше пред празния плетен трон. Не можеше да отлага повече. Потропа с дръжката на сребърната брадва по каменния под на Сънната пещера и старците заеха местата си.
Беше добре да се върне след дългото яздене през замръзналите северни блата, но предстоящата работа я изпълваше с нервност.
Пещите съскаха в обширното подземно помещение, а топлият влажен въздух имаше вкус на пръст. Напред залата се стесняваше в коридор, водещ към селото и нощта. Зад нея тунелите продължаваха да се вият към пещерите, в които се съхраняваше Книгата на сънуващите крале.
Старците се настаниха и се вторачиха в нея с тъга и загриженост. Тя погледна всеки един в очите и откри Съвета на дванайсетте с думите на Шадрус, първия блатен крал.
— Домът ни зове, докато странстваме в тази земя на множество мъки. — Уинтърс погледна към възрастните мъже, членове на съвета.
Дванайсетимата отвърнаха едновременно:
— Нека сънуващите крале призоват Водача, за да открием пътя си.
Тя кимна бавно и отново ги изгледа един по един.
— Нека Водачът ни покаже нашата загубена и отнета земя.
— Яви се, Водачо, и открий дома ни — изрекоха всички в един глас. Това бяха най-възрастните и почитани хора от племето й, избрани да представляват клановете заради несравнимата си мъдрост и знания. В младостта си повечето от тях бяха воини, водили в набези отряди от омазани с кал грабители, за да всяват страх у съседите и да допълват бедните си притежания.
Никой не търгуваше с блатните, освен ако не беше принуден. Преди баща й пръв да види падането на Уиндвир в сънищата си, оръжията и кръвта бяха най-добрите им средства за убеждаване. Вземането на нещата, от които имаха нужда, беше съвсем оправдано — самите им земи бяха отнети от сивите раса и техните гвардейци.
Но тогава крал Мардик видя падането на Уиндвир и тъмнината, поглъщаща слънцето. След това видя как светлината се понася от андрофрансинския град на североизток и спира над горите. От този момент стана ясно, че мечът на горянския крал ще пази пътя към дома им. Още на следващата утрин той лично повел отряд грабители към горите на лорд Иаков.
Разбира се, по онова време Уинтърс още не беше родена. Баща й беше почти непознат, мъртъв през по-голямата част от петнайсетте й години. Но бе чела думите му в Книгата на сънуващите крале и бе прибавила свои към словата на предците.
Уинтърс загърби спомените и огледа събраните старци. Трябваше да се занимаят с тревожните събития.
— В дома на Шадрус се надига разкол. — Чуваше тъгата в гласа си и усещаше как нещо е приседнало на гърлото й. Уинтърс махна към отвора на пещерата. — Там лежат шестима от нашите, загинали от магии, непосилни за телата им. Тялото на Ханрик лежи в земите на горянския крал, а душата му се скита в Долните земи, погубена от собственото му племе. — Тя замълча, защото я сграбчи мъка, която се простираше надълбоко, отвъд Ханрик. Беше получила птицата вчера, още преди да се прибере, и плака, щом чу новините. Имаше още непровокирани и необясними атаки като тази, която бе отнела живота на нейната сянка и на принца на Тюрам. Една от жертвите бе десетинагодишно момче. Това съкруши сърцето й. Уинтърс преглътна и усети, че очите й се навлажняват. — Освен нашата загуба, има и други убити. Ние не вярваме в андрофрансинската логика, но е разумно да се предположи, че и останалите нападения са дело на децата на Шадрус.
Най-възрастният и мъдър от дванайсетте привлече погледа й и тя видя, че очите му са зачервени и влажни.