„А и аз си имам работа.“
Наведе се над документите и прочете последното кодирано съобщение от Рудолфо, пристигнало с птица от залива Калдус.
Под въображаемия списък с материали за библиотеката, които трябваше да пристигнат от Калдус, имаше скрити две съобщения, кодирани внимателно с всяко изкривяване и петънце на писалката. „И е пазен от сивите; нападнат, оцелял, избягал.“ Колкото и да бе плашеща първата вест, втората й носеше надежда. „Ти и детето добре ли сте?“
„Започва да стопява леда си към мен.“
Ролята на семейството й в живота на Рудолфо, убийствата на всички, които бе обичал — родителите му, най-добрия му приятел, — бяха погубили любовта му към нея още в зародиш. Последното предателство — внезапното сгодяване за четирийсет и втората дъщеря на човека, излял толкова страдание в реката на живота му, за да промени пътя й. Въпреки всичко волята на Влад беше майсторски вплетена в мъжа, когото бе оформил за света и за дъщеря си. Когато му съобщи, че носи дете, видя в очите му, че баща й е използвал най-голямата сила на Рудолфо срещу него.
Веднъж бе накарала един съгледвач да разкаже за краля си и отговорът му продължаваше да отеква в ума й след всичките тези месеци. „Той винаги знае кой е верният път и винаги го поема.“ Изправен пред възможността да има наследник, той бе доказал, че е майсторско творение на баща й.
На вратата се почука и Джин Ли Там вдигна поглед.
Стюард Кембер надникна вътре.
— Втори капитан Филемус получи птица от блатните съгледвачи. Пратеникът на Тюрам е навлязъл в Прерийното море. Ще го посрещнат и трябва да пристигнат утре следобед.
— Добре. Има ли други вести от Пилос и източния им съсед? — Доколкото бе чула за последно, младият наследник на Мейров бе изложен за публично поклонение. В делтата смъртта на Ерлунд продължаваше да подклажда бушуващата гражданска война.
Възрастният мъж прочисти гърло.
— Ще погребат момчето вдругиден. Ние не сме поканени.
„Разбира се.“
— Подозират нас — заключи тя. — Родството ни с тях е поставено под въпрос заради тези събития.
Той кимна веднъж.
— Да. Нашият човек в делтата е чул, че всъщност са убили не Ерлунд, а негов двойник. Смята, че надзорникът се е скрил, но не знае къде. Има странни случки. Загубили са почти цяло отделение от съгледвачи на север от залива Калдус.
— Любопитно. Някакви вести от Едрик?
— Продължават да преследват металния човек в пустошта. Исаак вярва, че е излъгал, отричайки да знае нещо за Санкторум лукс.
Очите й се присвиха.
— Металните хора не лъжат — промърмори тя под нос.
„Но могат.“ Спомни си Исаак под дъжда, металното му тяло бе изложено на капризите на времето, защото папа Непоколебим не виждаше душата, зародила се в механичното творение на ордена, мехослуга номер три. Беше наредил на металния човек да свали расото, обиден, че машината си позволява да се облича като човек. Запитан за заклинанието, с което бе унищожил Уиндвир, Исаак бе излъгал папата, че то е непоправимо увредено.
Сега Исаак яздеше с Неб, Едрик и отделението им в преследване на металния беглец.
Накрая тя завърши с въпроса, с който искаше да започне.
— Някакви нови вести от Рудолфо?
— Не. Още изчакват в Калдус.
Джин сведе поглед, внезапно засрамена, че е попитала. Последното съобщение бе дошло вчера. Но нещо не изглеждаше добре, от момента, в който Рудолфо се бе зарекъл да открие баща й. „Нищо добро няма да излезе от това.“ Все пак, за да оцелее детето им, трябваше да го направи.
— Много добре. Осведомявайте ме за движението на емисаря.
Стюардът кимна.
— Да, господарке. — След това се изниза през вратата и я затвори.
Джин Ли Там стана и се протегна, чувайки как крайниците й изпукаха. Мускулите я боляха от сутрешната тренировка. Бе изпълнила първото от месеци упражнение с ножове и го усещаше с тялото си. Обърна се и погледна към високите прозорци. Отдолу беше покритият в бяло уимски лабиринт. Рудолфо бе споменал, че възнамерява да построи по-голям, на хълма на библиотеката. Но и този беше доста обширен, а в центъра бе погребан Ханрик, сянката на блатната кралица. Слънцето се бе скрило зад дърветата и светлината бе по-мека. Над лабиринта се спускаха сенки и тя се замисли за момичето Уинтърс и работата, която й предстоеше.
„Моменти, които ще определят съдбата й.“ Внезапно я жегна друга мисъл. Толкава сепваща, че чак потръпна. „Като Рудолфо.“