Цъкна с език и измъкна птичето от мрежата. То застина неподвижно и изцвърча в дланта му. Рудолфо развърза синия конец от крачето, освободи малкия свитък и постави нежно птичето в отворена клетка. Положи го на пръчката и остави бележката за после.
Като дете обичаше птичарника почти толкова, колкото площада на мъчителите и тайните походи из горските имения. Беше се научил как да смесва храната и да използва гласа, който ще ги прати в желаната посока. Както и кодовете — десеторно повече, отколкото имаше нужда.
— Първо трябва да ги нахраниш и напоиш — казваше Гарвис, старият птичар с опадали зъби. — Те работят за господаря и пренасят словата му. Първо ги нахранете, после ще четете.
Затова Рудолфо бръкна в малката торбичка и взе щипка от обработените зрънца, които им даваха скорост и неестествено чувство за ориентация. Сложи я в малката дървена купичка и добави по-голяма щипка от нормалните зърна. Смеси ги с кутрето си и постави купичката в клетката. След това наля вода в друго съдче и го сложи до храната.
Накрая затвори вратичката и се върна към бележката. Прокара палец и показалец по конеца, търсейки възли. Нищо. След това разгъна внимателно съобщението и го прочете веднъж. Беше писмо до рибаря Петрос за заета книга — „Тълкуване на метафизичните евангелия на Т'Ерис Уим“ от книжовника Терциус. В него се обясняваше, че книгата ще бъде върната след месец по кораб, идващ от Картас, град в долния край на делтата. Съобщението беше написано стандартно, имаше въпрос за здравето на Петрос и няколко реда за скорошните неприятности в делтата, но като цяло не съдържаше нищо полезно. Ала кодът си беше там. Рудолфо го виждаше ясно, но не можеше да го разчете.
Разгледа масата, но не откри други писма. Само празни пергаменти. Кутията с клечки и металната кофа на пода обясняваха защо. Той се наведе и помириса кофата, сбърчвайки нос заради миризмата на рибешки вътрешности и пушек.
Прибра бележката и тръгна към другия край на навеса, където лечителят се грижеше за двамата пациенти. Сложи ръка на рамото на съгледвача и отправи въпрос по твърдите мускули.
„Прогнози?“
Лечителят подаде димящата чаша на един от съгледвачите, който се бе включил да му помогне. Мъжът зае мястото му и продължи да изстисква парцалче с горчивия еликсир върху устните на припадналия гвардеец.
— Ще оцелеят, но положението им е тежко. Трябва да почиват на по-топло и сухо място.
Онзи, който бе отворил вратата, се закашля толкова жестоко, че чак потръпна, но все пак опита да се надигне.
— Птицата — промълви той с налудничав поглед.
— Птицата е добре и в безопасност — успокои го Рудолфо. — Но вие не сте. Прахчетата ви повалят и се нуждаете от по-добри грижи, отколкото този навес може да предложи. — Той кимна към клетките отзад. — Вие се грижите за съобщителния пост. Защо?
Мъжът преглътна и очите му се озариха, когато зърна бележката в ръката на Рудолфо.
— Изпълнявам заповедите на Гримлис.
Рудолфо се наведе към него.
— И какви точно са тези заповеди?
Погледът на гвардееца започна да се замъглява от усилието. Той потръпна и се отпусна назад.
— Не знам кодовете. Не мога да ви кажа нещо, което не знам.
Рудолфо стисна зъби. Проклетата параноя от прахчетата в съчетание с лоялното упорство изтъняваха допълнително търпението му.
— Не питам за кодовете. Питам за заповедите. — Насили се да говори по-спокойно и понижи глас. — Аз съм приятел на ордена. Щеше да го знаеш, ако беше с всичкия си.
Мъжът се засмя.
— Орденът няма приятели.
Рудолфо въздъхна.
— Много добре. Не ми оставяш голям избор. — Той подсвирна и лейтенант Джарик се появи с угрижено лице. — Облечете тази мъже като съгледвачи и доведете конете. Двама от вас ще останат с мен да се грижим за птиците. Ще се опитам сам да разгадая кодовете. — Рудолфо махна към двамата гвардейци. — Тези ги настанете в Кендрик. Да останат в странноприемницата три седмици на моя сметка. Кажи на съдържателя истината, че са прекалили с магиите и са изтощени. — Очите му се присвиха. — Да бъдат изолирани през цялото време, докато разсъдъкът им не се върне.
Очите на сивия гвардеец се опулиха.
— Не, милорд, не може да изоставим…
Гласът на Рудолфо се снижи почти до шепот.
— Ще напуснете поста си по един или друг начин. Може да го оставите на грижите на моите „напълно информирани“ съгледвачи, или в по-лошо състояние.
Гвардеецът преглътна гордостта си заедно с огромно количество храчки и предаде заповедите си. Рудолфо коленичи до него и го изслуша внимателно.