Петронус се огледа. Стаята беше проста — работилница с маси и инструменти от едната страна и богата библиотека от другата. В средата имаше малка масичка със скромна купа с плодове и половин самун хляб. До тях поднос с кана с вода и няколко празни чаши. Есаров махна към масичката.
— Заповядай.
Стомахът на Петронус потръпна при вида на храната.
— Може би по-късно. Имам въпроси.
Есаров се усмихна.
— Ще им отговоря с удоволствие. — Мъжът присви очи. — А, вече започваш да се виждаш.
— Предложихте ми убежище тук, където може и да не съм в по-голяма безопасност. — Петронус се намръщи. — Защо?
— Имаме общи интереси в последните събития. Мисля, че споделяме и подозрения за по-голяма заплаха.
„Откъде знае?“ Петронус не отвърна нищо и изчака домакинът да продължи.
Есаров понижи глас.
— Знам за вторичната мрежа на Там. Знам за фалшифицираните документи, които накараха Сетберт да започне война.
Петронус примигна, благодарен, че магията още прикриваше очите му.
— Фалшифицирани ли?
Революционерът кимна.
— Подхвърлени са от Ли Там. Същата мрежа продължава да функционира в Познатите земи въпреки внезапното заминаване на Влад Ли Там.
Друга мрежа. Есаров вярваше, че Ли Там са виновни за унищожаването на Уиндвир. За незапознатия наблюдател в това имаше смисъл. Но не и за Петронус. Влад със сигурност се бе променил от онова лято, когато бяха деца, но Петронус вярваше на последното му уверение през онзи ден в имението на горянския крал.
Там бе признал, че Рудолфо е негово дело, така както Петронус бе създание на баща му. Помнеше Тал Ли Там, макар да се бяха срещали само веднъж. Беше висок, силен, с гъста червена грива и здрави мазолести ръце. В сините му очи имаше безмилостност, която бе стреснала младежа, дошъл да стисне ръката на бащата на приятеля си.
Вторична мрежа, оплела ордена и сложния комплекс от родство в Познатите земи, за да разруши Уиндвир? Беше възможно, но с каква цел?
— Провеждам разследване от месеци — каза тихо Петронус. — Наистина изглежда като манипулация. — „Така наречената ти революция несъмнено също е част от това.“ Дори във времената на Младите богове нямаше период, в който самоуправлението да не бе преминало към някаква по-централизирана форма със силен, единствен лидер.
— Блатните упражниха насилие. — Есаров присви устни. — И то може да е манипулирано. Андрофрансините, които не се крият в горите на Рудолфо или в летния папски дворец, са атакувани от блатните. — Очите на революционера се присвиха. — А и горянският крал е интересен случай. Той е единственият, който в крайна сметка спечели от падането на Уиндвир. Любопитно е, че остана незасегнат и при последните атаки.
Петронус усети искрица гняв. Или пък преминаваше в отбрана?
— Аз му прехвърлих имотите. Мога да те уверя, че Рудолфо няма нищо общо с унищожаването на Уиндвир. Сетберт го извърши, със или без намесата на Там.
Разбира се, че Там бяха намесени, чак до прехвърлянето на имотите, колкото и да му беше неприятно да признае.
„И сега Деветте гори са единственият стабилен кът в Новия свят.“
— Както и да е. Все пак е любопитно. Усещам ръката на Ли Там. — Есаров приближи до масата. — А ти се пънеш над всичко като сметачна машина на Руфело в опит да изровиш истината?
„Да.“ Петронус наведе глава и видя, че кракът му постепенно започва да става видим. След това погледна Есаров в очите, макар да се съмняваше, че революционерът го осъзнава.
— Вярвам, че съществува заплаха извън Познатите земи. Не мисля, че всички документи са фалшиви, макар някои подписи да са подправени. Сигурен съм, че безредиците в Познатите земи, включително в делтата, са продукт на тази външна заплаха. Продължавам да търся доказателства.
Есаров се усмихна.
— Търси, но няма да намериш. Сами си го причиняваме. Ала това не е от значение. Ще спечелим повече, ако работим заедно. А и… — гласът му заглъхна.
— Какво?
— Вярвам, че можеш да ми помогнеш. Ерлунд държи един важен човек. Андрофрансин. — Революционерът бръкна в джоба си, извади сгъната бележка и я подаде на Петронус. Съобщението беше разкривено и некодирано.
„Аз съм архиинженер по механични науки в андрофрансинския орден в Уиндвир. Нося спешно съобщение на скрития папа Петронус. Библиотеката падна с предателство. Санкторум лукс трябва да бъде защитен.“
Петронус я прочете втори път, бавно.
— Чарлс е жив. — Не го беше виждал от трийсет години. Младият послушник тъкмо бе издигнат до инженер и бе привлякъл вниманието на папата с реконструкциите си на машините на Руфело. Петронус върна бележката. — Откога е това съобщение?