— По контекста съдим, че е на около година.
„Да.“ Трябваше да е отпреди да се провъзгласи и да спре да се крие сред гробокопачите на Уиндвир. „Скритият папа Петронус.“
Чарлс бе узнал по някакъв начин. Дали Интроспект му бе казал? И защо? С каква цел? Какво беше това Санкторум лукс, имащо нужда от защита?
Есаров сякаш прочете мислите му и отговори:
— Смятам, че е копие на Великата библиотека. Убежище на светлината. Но се надявах, че ти ще ми кажеш с точност.
Петронус поклати глава.
— Не съм запознат. Но това не значи нищо. — Спомни си за фалшифицирания подпис, позволяващ работа по заклинанието на Ксум И'Зир. — Ала ако съобщението е от Чарлс…
Зъбчатите колелца на сейфа на Руфело изщракаха и всичко си дойде на мястото. Петронус вдигна поглед към домакина си и видя блещукащото си отражение в очилата му.
— Имате нужда от мен, за да преговаряте за освобождаването му.
Есаров кимна бавно.
— Да, донякъде.
Петронус се изправи.
— Трябва ти човек, когото Ерлунд да желае повече от Чарлс. Искаш да направиш размяна. — Усети нещо хладно и кухо да покълва край семето на надеждата. „И може би ще успеем да възстановим библиотеката.“ Цялата, а не само останалото в паметта на мехослугите. Зачуди се дали Есаров осъзнава, че заклинанието на Ксум И'Зир бе премахнало всички военни познания, пазени от андрофрансините. Беше останало единствено ръчното оръжие, което бе поръчал на Неб да унищожи. Огнестрелното оръжие, с което Непоколебим бе отнел живота си, слагайки край на войната. Хиляди години в разкопки и събиране, и това бе единственото останало оръжие. Дори заклинанието не бе оцеляло, по думите на Исаак. Макар това да бе по-скоро чудо, работещо в тяхна полза. Въпреки всичко Санкторум лукс бе само мъгляво твърдение на човек, който бе възможно отдавна да е мъртъв.
Петронус знаеше, че трябва да се увери дали е така.
— Може да не те иска повече от Чарлс, но нашите закони ще го принудят да преговаря и да те арестува. Сетберт му беше близък роднина, а бе екзекутиран без истински процес — каза Есаров. — Това е огромна възможност за моята и за твоята светлина.
Петронус се замисли за тази стратегия. Чудеше се дали е част от по-широка конспирация, или Есаров сам е родил подобна гениална идея. Виждаше сложната мрежа, която, ако се разработеше добре, можеше да сложи край на гражданската война и да обедини хората зад прохождащото демократично движение. Беше брилянтно и просто, като всяка интрига на Там.
— Процес за убиеца на Сетберт?
Есаров кимна.
— Нещо повече. Правната ни система разчита на съд от губернатори. Ерлунд ще бъде принуден да признае четиримата нови, избрани от народа, иначе ще покаже в действителност що за диктатор е. А ако се позовеш на правата си според Правилата за родство, които ти се полагат като на крал… — Мъжът се усмихна леко. — Специалността ми, преди да напусна ордена, беше правото в Познатите земи, основано на Правилата за родство, приети от конгреса на първите заселници.
„Съобщение за скрития папа Петронус. Санкторум лукс трябва да бъде защитен.“ Думите продължаваха да се повтарят в ума му.
Чарлс знаеше, че е жив, и знаеше за нещо, наречено Санкторум лукс. Каквото и да беше това убежище на светлината, не можеше да не му обърне внимание.
Погледна към вратата. Там стояха двама мъже с качулки, криещи лицата им. Бяха облечени като прости рибари, но нямаше съмнение, че са военни. Също така нямаше съмнение, че макар да го молеха за помощ, планът бе твърде сложно замислен, за да бъде провален от нещо като избор.
— Искате да ме размените за Чарлс. Какви са гаранциите, че ще се стигне до процес?
И дали щеше да е по-малък маскарад от този, който бе спретнал на Сетберт?
Есаров отхапа от една ябълка и се замисли, преди да отговори.
— Това ще е част от примирието, за което преговаряме. Имам човек сред приближените на Лисиас. Генералът е разумен човек. Уверени сме, че ще те поставят под домашен арест и ще се отнасят с теб както подобава на ранга ти.
„Страхотно убежище си намерих.“ Отново щеше да е публична личност. Нямаше да може да работи и щяха да го наблюдават постоянно. А и ако Есаров грешеше в нещо, можеше да се изправи бързо пред брадвата на екзекутора или пред бесилото.
Той наведе глава и погледна робата си, която се бе появила с изтляването на магиите. В нощта на нападението Петронус очакваше разплата в тъмнината на колибата.