Сега разплатата наистина щеше да се стовари отгоре му.
Вдигна глава и погледна по-младия мъж, който мигаше зад очилата си.
— Ще го сторя — заяви Петронус.
Гласът му беше силен и не трепна.
> 11.
>> Рае Ли Там
Рае Ли Там крачеше по пясъка и крещеше заповеди, които на свой ред бяха предавани на остатъка от бащината й армада. Семейството й се суетеше край нея, подпомагано от местните, задължени от новото родство и множеството оставени дарове.
Фамилията трябваше да замине.
Веднага.
Преди тазсутрешната птица бяха с три кораба по-малко, освен флагмана. Онези, на които Влад Ли Там бе наредил да се срещнат с неговия съд. Тя спази протокола и изпрати още два, когато дойде съобщението за злополука — един от корабите бе заседнал на риф. С тях тръгнаха и двама инженери, и голяма част от резервните части. Вече знаеше, че и тези два кораба няма да се върнат.
Започна да пресмята наум. Почти две хиляди души, загубени бог знае къде.
Надушваше предателство, но не можеше да реши чие. На някого от семейството, може би бе първородният, макар подобно нещо да бе нечувано. В клана Ли Там не бе имало разцепление през всичките поколения от създаването му. Но бележката изглеждаше съвсем истинска и не можеше да не я вземе под внимание. Още я държеше в ръце и периодично спираше, за да я прочете отново.
„Уиндвир беше измама. Предадени сме от своите. Спасявай каквото можеш.“ Нямаше как да сбърка печата и подписа. Бяха на баща й, Влад Ли Там. Но птицата бе дошла от един от последните изпратени кораби. Перата й бяха опърлени.
Рае сбърчи вежди и прехапа устни. Измама. Предадени от своите. Тя свали ръка и се загледа в суматохата при товаренето на лодките, които зареждаха високите железни кораби, бълващи пара в безоблачното небе. Двигателите им вече бяха пуснати, а товаренето бе към своя край.
Тя разрита с крака мокрия пясък, когато видя приближаването на Барик.
— Почти сме готови. Още два курса и приключваме. — Той снижи глас. — Ще зарежем ли търговските стоки?
Рае Ли Там се замисли.
— Да. Оставяме ги. Но пусни слух, че тръгваме на изток. И остави птици за тази посока с храна за шест месеца.
Барик кимна и лицето му омекна.
— Как си?
Тя се усмихна, стоплена от загрижеността му. Той беше силен партньор и бе благодарна на баща си, че одобри брака им. В съюза им имаше логика и цел.
— Добре съм. Концентрирам се върху това, което трябва да се свърши. — Но въпреки деловите си думи се боеше.
— Накъде ще тръгнем?
Рае свали ръце ниско до тялото и ги раздвижи. „Не тук. Като излезем в открито море.“
Мъжът й видя сигнала и кимна.
— Разбирам. — Обърна се към корабите и заслони очи с длан. — Тръгвам с този курс. Ще проверя въоръжението и вахтения график. — Изражението му стана мрачно. — Значи смяташ, че останалите са изгубени?
Тя преглътна, за да овладее страха, който я разтърсваше отвътре.
— Да. Мисля, че бяхме доведени на това място и татко се е усетил. Мисля, че беше подмамен в морето.
„Отстранен от Познатите земи.“ Отдалечен. И то от собствените си роднини, единствените хищници, които можеха да се мерят с лорд Влад Ли Там. Тя се замисли за вълците, които ловуваха в северните гори, и потръпна въпреки тропическата жега, която пърлеше кожата и гореше дробовете й.
„Спасявай каквото можеш.“ Осъзна, че Барик е казал нещо, но пропусна думите му.
— Извинявай, не те чух?
— Казвам, че старият е хитра птица. Може би съобщението показва, че е в безопасност.
Вътрешният глас на Рае Ли Там твърдеше, че това не е вероятно. Нашепваше й, че баща й може да е жив, но в никакъв случай не е в безопасност.
— Не можем да си позволим да мислим така. А това означава, че всичко се променя. Никакви птици без мое позволение. Искам кафезите да са заключени и под охрана.
— Ще наредя. — Барик се наведе и я целуна бързо по бузата. — Ще се видим на борда.
Той се отдалечи, подвиквайки на двамата младежи да го изчакат, преди да избутат лодката си. Рае Ли Там видя как той се качва на носа и сяда на пейката. Съпругът й кимна и тя върна уважителния жест.
После продължи да обикаля и да подвиква за това и онова, но умът й беше зает с друго.
Половината им флот бе изчезнал, макар съдовете да не бяха с пълни екипажи. Това значеше, че оставащите кораби ще са по-претъпкани.
„И по-бавни.“
Но ако срещу клана им имаше заплаха — особено вътрешна, — скоростта нямаше да ги спаси. Нужни бяха стратегия и заблуда, хитрост и коварство — все умения, които бе научила от баща си, докато му служеше четирийсет години, преди да се оттегли с Барик в град П'Шаал Тов на Външния Изумруден бряг. Естествено, и през по-спокойните години продължаваше да служи на баща си, предимно с фармацевтичните си познания. Беше учила при андрофрансините три години, преструвайки се на послушник, и това я правеше водещ световен специалист след унищожаването на ордена. Понякога баща й имаше нужда от тези умения. А и тя се бе съгласила, когато Влад одобри брака й с жреца воин и й позволи да отиде да живее в града, в който съпругът й служеше.