Пустинникът изсвири трета тревога и изкрещя: „Ренард ни предаде“, с глас, приличащ на този на Неб. Откъм хълма блесна ярка светлина и се чуха силни гърмежи. В сенките се раздвижиха фигури. Неб чу суматохата в плевнята, но все още не бе извадил ножовете си. Ренард хукна на юг и след няколко мига изчезна от поглед.
Исаак се обърна към Неб.
— Съжалявам — каза мехослугата.
И също хукна. Металните му крака се понесоха в спринт. Малко се клатеше от куцането, но като набра скорост, се стабилизира и изчезна след Ренард.
Горянските съгледвачи започнаха да изскачат от плевнята с ножове и торбички в ръце. Неб погледна към парчето черен корен в краката си и направи своя избор.
> 12.
>> Влад Ли Там
Стърженето на дърво в дърво събуди Влад Ли Там и той се размърда. В дните — или може би седмици, — които бе прекарал в топлата вода, бе успял да притъпи инстинктите си и да свикне с пленничеството. Вече не отваряше очи с очакване да вижда и не се подаваше на паниката. Вместо това се будеше бързо и се мъчеше да определи какво се случва.
Момичето му носеше храна относително редовно — в повечето случаи каша с вкус на риба и царевица, — но нямаше представа колко често се случва. Тя всеки път го изправяше и го хранеше като дете. Понякога му оставяше купата, преди да е свършил, но това означаваше да лочи от нея, тъй като все още не му разрешаваше да се храни сам. Беше достатъчно неприятно, че му се налагаше да пие вода така, ако клатенето на кораба не я разлееше сред морската на дъното на килията му.
Влад Ли Там се претърколи до външната стена на кораба и притисна ухо. Чу далечни гласове и усети вибрациите от триенето на дървесината.
Бяха спрели да се движат и драстичното намаляване на люшкането му подсказваше, че или морето е неестествено спокойно, или са пристанали. Второто изглеждаше по-вероятно.
Чу стъпки откъм вратата и се надигна с помощта на стената. Схванатите му мускули протестираха и Влад усети, че простенва с отварянето на вратата.
— Ходенето е за кратко — каза момичето. — Можем да те пренесем, но реших, че ще оцениш възстановяването на малко от достойнството ти. — В гласа й се долавяше веселие.
— Къде сме? — попита той.
Тя не отговори. Вместо това се наведе, за да развърже въжетата на глезените му. Влад присви мускули за миг, готов да я изрита, но размисли. Момичето се засмя.
— Нямаше да стигнеш далече, старче. Добре, че не опита.
— Ако искахте да ме убиете, вече щяхте да сте го сторили.
Тя се засмя отново.
— Не е съвсем вярно, Влад. Имаме доста работа, преди този ден да настъпи, но не се заблуждавай и за миг. Той ще дойде. — Момичето го изправи с учудваща сила. — Ставай.
Влад се заклати нестабилно и залитна към корпуса. Момичето отново го изправи със здравите си ръце. След това го поведе напред. Спареният въздух в трюма му се струваше като хладна есен в сравнение със задушаващата килия. Той тръгна по коридора.
— Надясно. Десет стъпки до стълбището.
Краката му пареха от усилието и той залитна отново.
Момичето се наведе над него и той усети дъха й в ухото си.
— Можем да те носим. Искаш ли? Така ли искаш да те видят децата ти?
„Децата ми?“ Усети надигащата се паника, страх и гняв, от които го заболяваше главата. Стисна зъби и юмруци.
— Децата ми ли?
Жената не отговори и го бутна нежно напред.
— Ще се справиш, Влад. Върви.
Влад Ли Там тръгна напред, броейки крачките, и намери първото стъпало с колеблив крак. Започна да се изкачва и усети светлината, процеждаща се под превръзката, както и уханието на мангови дървета, солен въздух и горещ пясък. Отвори уста и пое дълбоко дъх. Жената го завъртя наляво и нечии ръце го повдигнаха на кея.
Усети как някой го докосва по тила и внезапно ослепя от блестяща експлозия. Затвори очи, но светлината проникваше дори през клепачите. Влад Ли Там изстена.
Когато успя да отвори очи, първото нещо, което видя, бе жената. Беше млада, някъде около двайсетгодишна и по лицето й имаше изрисувани сиви, бели и черни символи. Зелените й очи се открояваха на този фон. В косата й имаше вплетени миди, корали и клончета, и тя му се усмихваше.
Беше красива и опасна.
Носеше рибарски дрехи, но си личеше, че не е привикнала. Беше създадена за доспехи или рокли, но нищо по средата. Един мъж на кея й подаде тъмна роба и тя се наметна.