— Къде съм?
Усмивката й се разшири.
— У дома, Влад.
Очите му привикнаха и успя да огледа обстановката. Шхуната на кея беше направена от тъмна непозната дървесина и дизайнът й не приличаше на нищо от Познатите земи. Корабостроителят в него набързо изчисли водоизместимостта, възможната скорост и отбеляза разнородния екипаж на палубата.
Кеят беше висок и надвесен над толкова чиста и зелена вода, че чак очите го заболяха. Погледна към земята и видя пясък и джунгла. Оттам се носеха крясъци на птици и маймуни, а към безоблачното небе се извисяваше грамадна сграда от бял камък.
Влад Ли Там примигна и залитна, но този път нямаше кой да го подпре. Обърна се към жената и най-сетне направи връзката, макар да изглеждаше невероятно. Изрисуваните фигури и природните украшения в косата я издаваха, макар стилът да бе доста по-сложен от това, което бе виждал преди.
— Ти си блатна.
— Не. Това е наложено име от времето на тъгата ни. Ала сълзите на моя народ вече пресъхват. Аз съм от избраните.
„Избраните.“ Прехвърли думата в паметта си, но не намери нищо познато.
— А! — Жената изви поглед. — Ето ги.
Влад Ли Там чу познатия звук. Проследи очите й и затаи дъх. Един железен кораб приближаваше входа на пристанището и забавяше ход.
„Децата ми.“
Последва го друг и после трети. Знамето на клана Ли Там беше свалено, но на негово място не се вееше друго. Краката му почти се подкосиха от тежката гледка. Приближаваха пет от неговите кораби и на палубите виждаше семейството си — мъже, жени, деца, — охранявани от облечени в черно войници. Огледа се и осъзна, че флагманът му отсъства от малката флотилия.
Коленете му се подгънаха и той седна тежко на кея. Гласът му беше нисък и имаше вкус на пясък.
— Какво е това?
Жената погледна към него. Любовта в очите й го ужаси.
— Това е изкупление, Влад.
Той посегна за друг въпрос сред хилядите, които бушуваха в главата му.
— Коя си ти?
— Казах ти. Аз съм твоят кръвопускач и родствен лечител.
Корабите забавиха и се чу свистене при спирането на двигателите и тракане на котвените вериги. Двама мъже го вдигнаха на крака и той видя първите лодки, свалящи семейството му на сушата.
Думите й отекваха в съзнанието му. „Кръвопускач. Родствен лечител.“ Първата лодка приближи кея и той видя страха по лицата на внуците си.
В този миг, за пръв път през живота си, Влад Ли Там изпита безсилие и отчаяние.
>> Джин Ли Там
Кошмарът събуди Джин Ли Там и осеяната с кости равнина на Уиндвир изчезна заедно с думите на родствения гарван, звучащи още в ушите й. „Скоро ще изкълва очите на баща ти.“
Ако кошмарите не бяха започнали преди раждането, щеше да ги отдаде на някакъв страничен ефект от лекарствата, които пиеше.
Надигна се и изтри сълзите и сънливостта от очите си. Иаков се размърда до нея и тя го погледна. Лицето на бебето беше сиво, дишаше плитко. Джин се наметна с една роба и тръгна към стъклената врата на отрупания със сняг балкон. Нощта беше ясна и звездите светеха над спящото горско селище. Пълната луна бе надвиснала над Библиотечния хълм и оцветяваше масивните камъни на строежа в синьо-зеленикаво. Имаше още няколко часа до изгрев-слънце и събуждането на Деветте гори.
Джин се приближи до вратата и подсвирна за слугиня. Появи се едно момиче с още влажна коса и лице.
Мразеше да оставя бебето, но не искаше да рискува да го събуди. И без това не спеше достатъчно.
— Остани при Иаков — нареди тя на момичето. — Когато се разбуди, ми го донеси. Аз ще съм в кабинета.
— Да, господарке — направи реверанс слугинята.
Джин изчака момичето да се настани в люлеещия се стол до леглото и тръгна тихо по дебелите килими на коридора.
Кабинетът на Рудолфо се намираше зад двойна орнаментирана врата от тъмно дърво. Тя превъртя железния ключ и открехна добре смазаните порти, колкото да се вмъкне набързо.
Заключи зад себе си и запали лампата на писалището. В кошницата за нови съобщения вече се бяха събрали няколко и тя въздъхна. Не знаеше как Рудолфо успява да се справи с всичко, но със сигурност ставаше много рано в повечето дни. Вчера бе прекарала от зори до здрач на писалището и бе успяла да изпразни кошницата. В момента бе пълна до една трета, ала до изгрева щяха да пристигнат още съобщения.
„Животът на кралицата.“ Посегна към най-горната бележка, но се спря. Отвори чекмеджето и извади колана с ножовете. Погледна към вратата и съблече робата си, пускайки я на пода. Закопча колана над леката памучна нощница и застана в центъра на помещението. Заби крака в мекия килими, извади ножовете и се впусна в сутрешната си тренировка.