Времето на легло бе размекнало мускулите й и въпреки че не бе напълняла много по време на бременността, се чувстваше тромава. Но със сутрешните тренировки и следобедните кросове, които бе почнала преди няколко дена, постепенно възвръщаше формата си.
Ходилата и бедрата й се движеха в мълчалив ритъм, докато се въртеше, подскачаше и финтираше. Ножовете проблясваха на слабата светлина, докато влагаше сила във всеки удар и ги завърташе на всички страни. Замисли се кога за последно бе проливала кръв. Докато бягаше от лагера на Сетберт с Неб? Не. В нощта, когато съгледвачите се омагьосаха и спасиха Рудолфо от така наречения папа Непоколебим в летния папски дворец.
„Сякаш бе толкова отдавна.“ В доста отношения наистина си беше. Двамата с Рудолфо бяха консумирали стратегическия съюз, създаден от баща й, макар тогава да нямаше представа колко дълбоко ще заобича и зауважава горянския крал. Нито пък осъзнаваше как един малък живот може да промени някого толкова пълно.
Упражняваше се унесено, спомняше си за отката при закачането на кост, за нежната съпротива на плат и кожа, за топлината на хлъзгавата кръв по пръстите й. Ускоряваше движенията, докато по челото и устните й не изби пот. Започна да се задъхва и скоро нощницата й подгизна и залепна към тялото. Въпреки това продължи, докато краката и ръцете й не натежаха от непривичното натоварване.
След час прибра ножовете и се отпусна задъхана в креслото. Чу се леко почукване и Джин се надигна, чувайки как крайниците й пукат.
— Един момент.
Откопча колана и го метна върху креслото. После навлече робата и тръгна към вратата. Отключи и отвори.
Линей я очакваше с разрошена коса и пребледняло лице.
— Добро утро, лейди Там. Мира ми каза, че сте будна.
Джин Ли Там открехна вратата по-широко.
— Заповядай. — Момичето не изглеждаше добре, но вероятно и тя самата беше в подобно състояние. — Не можеш да спиш ли?
Линей поклати глава.
— Не достатъчно.
— И аз — кимна Джин. — Сигурно е от лекарствата.
— Заради корена от панта — уточни младата жена и Джин Ли Там повдигна вежди.
— Учила си алхимия?
— Малко — сви рамене жената. — Съгледвачите от делтата дъвчат панта, за да стоят будни. Освен това има кала и може би малко листа от веспър.
И Джин бе доловила следи от кала, тъй като в миналото бе пробвала тайно от лулата на баща си. Тя махна към един стол и тръгна към печката, на която чакаше чайник с прясна вода.
— Искаш ли чай?
— Аз мога да го направя, лейди Там — предложи Линей, но Джин махна с ръка.
— Стига де. Не съм забравила как се прави чай. — Джин взе две керамични чаши и отмери три лъжички от натрошените черни листа за запарка, след което се върна на креслото, докато водата заври.
— Как спи Иаков? — попита Линей.
Джин Ли Там се настани срещу нея и я огледа. Откакто Рудолфо бе заминал, двете се срещаха често, но практически не бяха прекарвали много време заедно. Срещаха се в покоите си, коридора или тук, в кабинета, разменяха дребни любезности и говореха предимно за бебето. Както и в този момент.
— Неспокойно. Предполагам, че скоро ще се събуди.
— Да го взема ли тази сутрин?
Джин се усмихна уморено.
— Мой ред е. Трябва да си починеш.
Линей сви рамене.
— Чувствам се добре.
Но Джин Ли Там виждаше истината в тъмните кръгове под очите и стиснатата й уста. Линей потръпна и си пое рязко дъх.
— Главоболия?
— Сякаш от нищото — призна момичето. — Удрят като гръм. Но не е проблем да го взема.
Джин се усмихна и разтърка слепоочията си.
— Оценявам предложението. — Тя погледна дойката. Не беше на повече от двайсет и въпреки скромните си дрехи се държеше по-различно от останалите бежанци, пристигнали през последните месеци. Джин се наведе напред. — Сигурно ти е много трудно, толкова скоро след ужасната загуба.
За миг големите кафяви очи на Линей се разшириха от паника. Тя преглътна.
— Ще излъжа, ако кажа, че не е. Понякога кърмя лорд Иаков или го приспивам и забравям, че не е моят Мика.
Джин Ли Там видя напиращите сълзи и усети срам.
— Не трябваше да повдигам темата — каза тя и отмести поглед.
Но младата жена поклати глава.
— Напротив. Трябва да го споделя. Така казваха франсините. Че се движим по петте пътя на тъгата с думи и спомени.
Джин Ли Там видя, че сълзите вече се стичат по маслинената й кожа.