— Дори не мога да си представя цената, която си платила.
Но всъщност можеше. Съпруг, загинал от меч; дете, взето от треската. Дълбоко в себе си се страхуваше от същата съдба. Собственото й дете бе мъртвородено, спасено от речната жена, и оцеляваше само благодарение на лекарствата, с които го кърмеха двете с Линей. Изобщо не можеше да изброи колко пъти съпругът й се бе измъквал от опасни ситуации по време на войната. А скоро щеше да отплава кой знае къде, за да търси баща й, и да се сблъска с кой знае какво. Този товар тежеше на сърцето й и караше корема й да се свива.
Осъзна, че са потънали в неловко мълчание, което бе нарушено от кипването на водата.
Линей се надигна и разтърка очи.
— Позволете на мен, лейди Там.
Джин се удържа на място и загледа как момичето сипва топлата вода в съда за запарка. После го сложи на поднос с двете чаши и го постави на масичката между двете. Линей седна и смени темата.
— Какви са новините по света?
Джин Ли Там погледна към кошницата и въздъхна. Скоро трябваше да се върне към нея, да шифрова съобщения, да праща птици и да чете докладите на двайсетината агенти на Рудолфо. Замисли се за вчерашните съобщения, като внимаваше да не издаде нещо съществено.
— Уинтерия се е провъзгласила. Казват, че се чувала на петстотин левги. Пилос и Тюрам са увеличили усилията да потушат вътрешните си безредици и засилват войските. Миналата седмица са погребали Ансилус. Деветте гори не бяха поканени, но въпреки това пратихме посланик.
Линей се намръщи.
— Някакви вести от делтата?
Джин кимна.
— Демократите на Есаров са овладели нов град. Има слухове, че Ерлунд не е загинал, а е убит негов двойник.
Момичето кимна.
— Не съм изненадана. Той има десетки и… — Тя замълча и бузите й се зачервиха.
„Сподели нещо, което не би трябвало да е известно на бежанец.“ Джин отвори уста, но в този миг на вратата се почука. Тя огледа лицето на момичето и стана да отвори. Отвън стоеше един съгледвач с малка неподвижна птичка в ръце.
— Това пристигна току-що за вас. Не е от нашите и дори не можем да я разпознаем.
Но Джин я познаваше. Жълтите следи по главата я издаваха и тя затаи дъх с неочаквана надежда.
— Какво е съобщението?
— Птицата е ранена — отвърна съгледвачът. — Видяхме вашето име на бележката и не сме я пипали.
Той протегна ръка и подаде дребното, треперещо създание. Джин внимателно развърза белия конец за родство от крачето. Продължи да държи птичето с една ръка, а с другата разви съобщението и го прочете.
То бе тройно кодирано и с непознат почерк, но птицата й бе добре известна. Тази, която винаги знаеше къде да я намери, и баща й я държеше непрекъснато до себе си. И ето че наистина я бе открила, макар и да се бе изтощила във ветровете, дъжда и снега на това продължително пътешествие.
„Не се отчайвай, велика майко. Родството на баща ти ще бъде възстановено със старите методи и кръвта му ще изкупи нашето спасение.“ Джин примигна и усети нещо злокобно. Страхът я обгърна и тя си представи грака на родствения гарван от кошмарите й, само че думите му бяха различни от тези в осеяното с кости поле на Уиндвир. „И така греховете на П'Андро Уим ще се стоварят върху чедата му.“
Джин потръпна. Беше забравила за чакащото мистериозно момиче и нямаше желание за чай. Дори забрави за болното бебе, което спеше неспокойно по-нататък по коридора. Не мислеше за разтърсените Познати земи, които не се бяха оправили от предателството на Сетберт, когато кръвните съгледвачи нанесоха нова рана по кожата на света.
Всичко това изчезна за миг.
Тя се почувства отново като малко момиче, чийто баща е в смъртна опасност, и не можеше да се отърси от страха и паниката.
Погледна към малката птичка — една от продължителната линия, която баща й омагьосваше внимателно, за да може винаги да открие четирийсет и втората си дъщеря, без значение къде е. Създанието лежеше неподвижно, а мъртвите му очи бяха станали като стъкло.
„Ти си кралица, жена на Рудолфо, майка на Иаков — заговори дълбок глас в нея. — Ти си четирийсет и втората дъщеря на Влад Ли Там.“
Тя вдигна очи към съгледвача и му подаде мъртвата птичка.
— Прати ми птичаря.
Джин Ли Там се завъртя, овладя сръчно напрежението от внезапните емоции и се върна на масичката при Линей, за да потърси утеха в горчивата чаша, която я очакваше там.
>> Петронус
Петронус прекара остатъка от седмицата да кодира документите си в скромните покои. Излизаше само за да се храни, а Есаров му правеше компания, когато имаше възможност. Революционерът изглеждаше уморен, но доволен. Вчера му бе съобщил, че е време да се свържат с Лисиас и да предложат примирие и размяна.