— Вярваш ли, че ще се получи? — попита Петронус, отпивайки от топлата горчива напитка, подсилена с ром.
Есаров прокара ръце по дългата си сива коса.
— Да. Но за теб ще е предизвикателство.
„За всички ни.“ Петронус погледна към думите, които сякаш се сливаха в единично петно на пергамента. Беше приключил и можеше да остави работата си за по-нататък, когато може би нямаше да има такава нужда от него.
Чу отривистото почукване на Гримлис и вдигна поглед.
— Влез.
Сивият гвардеец изглеждаше угрижен, но това не бе изненадващо. Не беше приел плана им добре и Петронус не очакваше, че скоро ще го одобри. Ветеранът влезе и затвори вратата.
— Разбрах, че срещата ще е след два дена.
Петронус кимна.
— И аз така чух.
— Сигурен ли сте, че искате да го сторите? — Челюстта на ветерана беше стисната, а в очите се таеше свирепост. — Можем да се махнем още сега.
Петронус поклати глава.
— Не съм сигурен, че можем, Гримлис. — „А и не съм сигурен, че бих искал.“ Освобождаването на Чарлс беше задължително, но спирането на гражданската война бе не по-малко важно. Липсата на стабилност отваряше вратата на нещо по-лошо, а не можеха да се подготвят за него, ако продължаваха да воюват помежду си. Вече бе чул, че Мейров от Пилос укрепва границите си и събира войска, гледайки на север. В последните дни бяха нападнати още кервани; бяха загинали още разпокъсани останки от ордена, търсещи относителната безопасност на Деветте гори. В Тюрам старият крал бе излязъл от летаргията си за достатъчно дълго, за да назначи един от по-силните си генерали за наместник. Бяха затегнали родството с източния си съсед Пилос и с независимите градове-държави по северната част на Изумрудения бряг. Петронус посочи към единствения стол. — Седни при мен.
Гримлис седна с очевидно неудобство. Очите му имаха цвят на буреносно небе.
— Ще говоря направо, отче. Това начинание е глупаво, със или без Чарлс.
Петронус въздъхна и се облегна назад, като остави писалката.
— Възможно е. Но не виждам друг път за излизане от този уимски лабиринт.
Капитанът присви очи.
— Вярвате ли достатъчно силно, за да загинете за това?
Петронус се засмя, макар да не знаеше какво е смешното.
— Не съм сигурен, че вярванията ми влизат в това хазартно начинание. Ако Чарлс е жив и знае за това Убежище на светлината, в най-лошия случай може да спаси Познатите земи от нещо ужасно. А в най-добрия, може да ни върне загубеното. — Той започна да подрежда документите. — Но съм сигурен, че не си дошъл да ме разубеждаваш. Знаеш добре, че моето упорство надхвърля благоразумието. — Взе канап и започна да връзва документите в обемист пакет.
Гримлис поклати глава.
— Получих вест от птичаря на Есаров. Стара е, но е по-добре от нищо.
Петронус вдигна очи, оставяйки пръста си на възела.
— От крайбрежието ли?
Капитанът кимна. Извади смачканата бележка от джоба си и я подаде.
Петронус я прочете набързо.
— Значи горянските съгледвачи са поели поста в залива Калдус и Рудолфо ни е открил.
Беше скептичен относно плана на Гримлис да поддържа съобщителен пост, но не си представяше, че лично Рудолфо ще се появи. По-скоро се боеше, че онзи, който го искаше мъртъв, ще изпрати цяло отделение кръвни съгледвачи, за да довършат започнатото. Но ето че горянският крал бе прехванал една от птиците и бе добавил собственото си съобщение.
Отново погледна към бележката.
— Какво ли иска?
Гримлис беше разгневен.
— Не знам какво иска, но не може да се разпорежда с хората ми. Ще си поговорим сериозно, щом се появи.
„Щом се появи ли?“ Петронус усети, че затаява дъх.
— Рудолфо? Идва тук?
Гримлис кимна бавно.
— Да. Есаров изпрати пирата да го вземе.
Що за игра на войната на кралицата водеше демократът? А и какво му беше щукнало на Рудолфо да зареже жена си и новороденото си бебе и да тръгне да скитосва в търсене на аудиенция? Защо просто не му бе пратил птица?
Есаров знаеше, че довеждането на най-могъщия човек в Познатите земи насред гражданската война ще подложи на изпитание и без това крехкото родство между горяните и ентролузианците. Той се замисли за предстоящия процес и се заигра с ключалката на този нов сейф. Дали Рудолфо носеше нещо, за което не бе помислял?
Умът му изщрака и той се тупна по крака.