— Есаров възнамерява да изпрати Чарлс с горянския крал.
Гримлис присви очи.
— Дори не сме сигурни дали Чарлс е жив.
Въпреки подозренията си Петронус смяташе, че Чарлс е жив, а Есаров си дава сметка, че архиинженерът е вероятно най-голямото оцеляло богатство в Познатите земи. Заради това, което можеше, и това, което пазеше — един къс от светлината, която се бояха, че са загубили.
Поне откаченият демократ осъзнаваше, че Чарлс ще е в по-голяма безопасност при Рудолфо.
Гримлис се изправи.
— Ще е тук до седмица, но не съм сигурен дали ще го дочакате.
Петронус кима.
— И аз. — Той грабна пакета и отвори торбата колкото можа по-широко. Въпреки това не беше достатъчно и документите се огънаха, докато ги тикаше. — Както и да е. Предай ги на Рудолфо. Но дискретно, да не видят хората на Есаров. — Замисли се за миг. — Кодирани са, но Исаак или някой от другите ще може да ги разшифрова.
Подаде торбата на правия Гримлис.
— Вие отивате на съд. Рудолфо обикаля с едно отделение. Надявам се да не е заразно.
Петронус се замисли.
— Кое да не е заразно?
— Глупостта.
Гримлис тикна торбата под наметалото си и излезе.
Петронус продължи да се взира във вратата, преди да сведе поглед към празното писалище. Зачуди се какво ще прави сега. Как ще си прекарва времето, докато чака Есаров да каже дали Ерлунд се е хванал на новата игра. Демократът се кълнеше уверено, че опустошението на Уиндвир е вътрешно дело и са били подлъгани да вярват във външна заплаха от сложна и ужасна конспирация. Влад Ли Там бе заявил, че врагът дебне отнякъде, и бе заминал, за да го разкрие.
Петронус погледна към картата на Познатите земи, която украсяваше стената на скромната му стая. Видя Уиндвир в центъра и проследи извивките на Първата река, която горяните наричаха Райблъд, нагоре по хълмовете, през Прерийното море и към Деветте гори.
— Какво търсиш, Рудолфо, толкова далеч от дома в тези гибелни времена?
Изправи се бавно, отиде до картата и сложи показалец в центъра.
Отново си спомни за предполагаемата бележка от Чарлс.
„Библиотеката падна с предателство.“
През тази нощ Петронус сънува поле от кости, кръв и птици с тъмни крила.
Когато се надигна на сутринта, все едно не беше спал изобщо.
> 13.
>> Уинтърс
Уинтърс се намръщи и се потопи в димящата вода, усещайки паренето в раните по раменете и гърба си. Беше се върнала преди четири дни и въпреки че охлузванията бяха почти заздравели, минералната вода все ги дразнеше. Тя стисна сапуна и се пусна по-навътре във вира, оставяйки топлината да я обгърне. Изплува на повърхността, разтърси мократа си коса и се отпусна по гръб. Светлината на лампата играеше по високия таван на пещерата, а кварцът и железният пирит придаваха илюзия за остъклен купол. Тя въздъхна и разпери ръце, усещайки как водата облизва врата и хълбоците й.
Беше се събудила по-рано, обезпокоена от сънищата. Образите на насилие под акомпанимента на арфата на Терциус бяха станали нещо обичайно и можеше да ги загърби — но липсата на Неб бе друг въпрос. Виждаше маршируващи армии под луна с цвят на мръсен лед. Небе без птици, сиво и злокобно, като пред надвиснала буря. Можеше да преглътне тези образи и да потърси мистериозното послание, което й изпращаха небесата. Но никъде не виждаше белокосото момче, което й бе откраднало сърцето. То беше изчезнало в пустошта и тя си спомни предупреждението за Ренард с потръпване.
Завъртя се настрана и заплува към другия край на пещерата, за да стъпи на хлъзгавото каменно дъно. Там водата й стигаше до кръста и тя започна да се сапунисва, замислена за момчето, докато бавно отмиваше вчерашната кал и пепел.
Искаше й се това да е ръката на Неб, да я докосва тук и там, нежна, топла и хлъзгава от сапуна. Но в тези мрачни времена подобни мисли бяха глупави, както и всичко, свързано с любовта. Уинтърс въздъхна и се потопи изцяло, след което изплува и започна да сапунисва косата си, като махаше закачените клончета и кости.
Чу покашляне откъм сенките и изпусна сапуна, когато ръцете й инстинктивно се вдигнаха да покрият гърдите.
— Кой е там?
— Прости за натрапничеството, Уинтерия Младата, дъще на Мардик — произнесе дрезгав глас. В най-отдалечената част на пещерата, отвъд светлината на лампата, се размърда разкривена фигура.
Уинтерия Младата? Не беше чувала такова нещо преди.
— Това е личната ми баня. — Уинтърс успя да докара заповеден тон. — Как е възможно телохранителите ми да те пуснат тук?