След това тримата скочиха в нея и застанаха на носа.
— Доста си далеч от дома в тези интересни времена — каза Рейф, докато се отделяха от кея.
„Така е.“
— Светът се променя.
Можеше да усети усмивката на Рейф.
— Вярно. Както казваха нашите приятели със сивите раса: „Промяната е пътят на живота.“
Рудолфо се ухили.
— Явно не си се променил.
— Преди десет години щях да те завлека във водата заедно със себе си — позасмя се Рейф. — Остарявам. И ставам по-бавен.
Рудолфо кимна. Рейф Мерикю беше на средна възраст, когато се видяха за последно, и тъкмо се радваше на върха на морската си кариера.
Запазиха мълчание, докато веслата пореха водата и движеха лодката напред. Дъждът се засили, капките падаха в бялата пяна на залива, отскачаха унило и се предаваха на гравитацията. Когато се приближиха, Рудолфо напипа корпуса с ръце и остави Рейф да го насочи към висящата въжена стълба.
Покатери се и позволи на невидимите моряци да го отведат към вратата на трюма.
Щом слязоха под палубата, тримата бяха настанени около малка печка в продълговата столова, а няколко мургави жени им сервираха затоплен огнедъх и пресен черен хляб с подсладено масло. После им показаха каютите и предложиха баня. Рудолфо отказа, предпочиташе да изчака Мерикю.
Той остави чашата си, когато вратата се отвори и пиратът влезе.
— Накъде плаваме, Мерикю?
Рейф се засмя.
— Още си нетърпелив, а? Продължаваш да миришеш на проклетите птици. — Отсрещният стол помръдна и изскърца от тежестта на пирата. — Плаваме към делтата. Есаров ме изпраща. Иска да наглеждаш нещо. — Той помълча малко. — Не съм запознат с останалите подробности, но мисля, че твоят приятел Петронус се изкачва по тънък клон на много високо дърво. А на върха го очаква буря.
Есаров. Това име се появяваше все по-често след края на войната. Малката революция бе покълнала в хаоса на Уиндвир и процъфтяваше, след като Сетберт бе изваден от сметките. Ерлунд нямаше характера да се справи безмилостно с тази заплаха в началото, а сега му оставаше само открита война. Есаров, който наред с другото, бе талантлив държавник и стратег, използваше писалката си, за да създава промяна, и делтата постепенно започваше да го следва.
А сега демократът явно бе сключил съюз с Петронус.
— Какво точно забърква Есаров с нашия предишен папа? — попита Рудолфо накрая.
— Нещо с високи залози — отвърна Рейф. — Знам поне това. Пък и Есаров беше безкрайно радостен, че си наблизо. Предложи ми двойна цена да те докарам.
— Нека да поговорим за следното. — Рудолфо потисна импулса да поглади брадата си. — Скоро ще имам нужда от бърз кораб и безстрашен екипаж. Готов съм да ти напиша кредитни писма за каквато сума пожелаеш.
Рейф Мерикю се засмя.
— Каквато поискам? За какво ще ти е моят кораб и екипаж?
На Рудолфо за момент му се стори, че вижда как пиратът се е навел напред с напрежение.
— Трябва да намеря Влад Ли Там и Желязната му армада. Петронус може да знае накъде са отплавали. Щом разбера, ще ми трябва някой да ме отведе там.
Пиратът изсумтя.
— Накъдето и да е отплавал, в момента може да е навсякъде. — Видя, че Рудолфо не казва нищо, и продължи: — Е, сигурен съм, че може да постигнем споразумение.
Горянският крал кимна, макар да знаеше, че Мерикю не може да го види.
— Ще се радвам да плаваме отново, капитане.
Столът изскърца пак. Магията вече изтляваше и части от Рейф започваха да се виждат. Рудолфо реши, че мъжът му кима, и отвърна на жеста.
— На вашите услуги, лорд Рудолфо — каза пиратът.
Спомни си времето, когато бе чул тези думи за пръв път. Едно от първите му поръчения за ордена. Беше срещнал транспорта си с Грегорик и половин отделение съгледвачи.
Рейф Мерикю спря на вратата.
— Между другото, поздравления. Сигурен съм, че ще порасне хубаво и здраво момче.
В този миг Рудолфо беше доволен, че е още омагьосан. Това скри сянката по лицето му, страха и тъгата, които го обзеха. Не беше сигурен как да отвърне.
— И аз така се надявам.
Мерикю излезе, а Рудолфо се върна в каютата си. Махна ботушите и дрехите си и се изми, доколкото можеше, с топлата вода от приготвения леген.
Подсуши се и пропълзя на тясната койка, придърпвайки завивките. След седмица спане на земята леглото му се струваше меко като женска гръд и миришеше почти толкова сладко. Това насочи мислите му към Джин Ли Там. „Моята съпруга“, осъзна той преди да задреме.
Но в сънищата жена му плачеше сама сред поле от кости и той бе безсилен да й помогне.