>> Неб
Неб забави бяг, щом превали хребета, и затаи дъх пред гледката. Ренард го чакаше, леко наведен с ръце на коленете, поемаше въздух и наблюдаваше ширналия се пейзаж.
Над тях небето бе прашно розово и се изпразваше от птици.
Неб застана до Ренард и заслони очи с длан. Слънцето се отразяваше в разноцветната назъбена гора от стъкло, простираща се във всички посоки, освен тази, от която идваха. В далечината едва се виждаше металната фигура на Исаак, движещ се по коварната повърхност.
Ренард проследи погледа му и подаде меха с вода.
— Няма нужда да го настигаме. Просто трябва да го следваме, а той оставя ясна диря. Много по-пригоден е да се справи с така наречения си братовчед от нас.
Вече четири дни се чудеше какво точно бе прошепнал Ренард на Исаак, за да го накара да хукне така в нощта. А и се питаше доколко този пустинник познава баща му? Накрая си задаваше и въпроса какво го бе прихванало, та да изостави отряда си и да тръгне след странния водач — и защо това му се струваше толкова лесно и естествено, въпреки че другарите му бяха в засада. Бе сдъвкал корена и хукнал, а изненаданите крясъци останаха назад, докато се отдалечаваше от битката.
Горчивият сок даде ефект и той усети прилив на сила и енергия, така че лесно догони Ренард.
Казваше си, че службата на светлината го изисква — че трябва да остане с Исаак и тръгването с водача е единствената възможност. Успокояваше се, че Рудолфо и Петронус биха се съгласили, макар Едрик да бе против. Въпреки това се притесняваше. Мислеше за всичко това, докато тичаше, а дъхът на предателството и дезертьорството го следваше като вълк по петите.
Разбира се, засадата бе фалшива, организирана от Ренард и пийналите му приятели, но научи за това едва вчера. Водачът бе видял угриженото му лице и съобщи факта с безгрижен смях.
Първата нощ и първия ден тичаха мълчаливо, преди да спрат за почивка и вода от скритите източници, които Ренард му показа. Исаак изобщо не спираше и когато Неб понечи да го последва, пустинникът го спря.
— Само ще се претрепеш в тъмното или ще изгубиш следата. — Това бяха първите му думи след Далечния град. — Ще почиваме до сутринта. После ще проследим металния ти приятел с лекота. Рано или късно ще ни отведе до другия.
Още два дни тичаха по неравния терен и всяка вечер успяваха да зърнат Исаак, преди да го загубят отново.
Неб отпи от топлата вода и се изжабури, преди да върне меха на Ренард. Имаше вкус на изгоряло и сол, типичен за пустошта, но я преглътна с благодарност.
— Какво е това място?
Ренард вдигна меха към устата си, отпи и сложи тапата.
— Това са покрайнините на Ам. Бил е столица на Ейлис.
Неб се намръщи. Беше чувал за това място преди. Баща му бе донесъл квадратна монета с лика на Вас И'Зир, краля маг, който бе управлявал Ейлис от името на баща си Ксум, преди П'Андро Уим и учените да го свалят от власт заедно с братята му в един изпълнен с кръвопролитие месец. Брат Хебда бе попаднал на монетата при разкопки и я бе запазил за сина, когото не можеше да отгледа заради обетите си.
— Баща ми е идвал тук.
Ренард се засмя.
— Баща ти обиколи голяма част от пустошта, млади Небиос. Но да, наистина е идвал тук. — Той тръгна спокойно към назъбената стъклена джунгла. — Кой мислиш, че го водеше?
„Разбира се.“ Щом Ренард държеше договорите с ордена, беше логично, той да е придружавал в експедициите баща му. Тръгна след Ренард и го настигна бързо.
— Познаваше ли го добре?
Ренард намери добро място на ръба на стъкленото поле и смъкна раницата си.
— Прилично. Беше добър човек.
Неб седна на една скала и погледна пустинника. Водачът извади стъкленица от един от многобройните си джобове и капна по капка в четирите ъгъла на лагера, както правеше и предишните нощи. Тогава не искаше да говори, но с всяка левга, с която се отдалечаваха от горянските съгледвачи, езикът му се развързваше.
— Това е урина от родствен вълк.
Неб вдигна поглед.
— Те не са ли изчезнали? Мислех, че са измрели със Стария свят.
Ренард запуши стъкленицата и я прибра.
— Почти. Но все още има шепа останали, включително един стар бял екземпляр, който пустинната вещица пази за такива като мен, обикалящи пустошта.
Неб беше виждал скици във Великата библиотека, но досега смяташе, че са възстановки по скелети, изровени от андрофрансините. Родствените вълци бяха два пъти по-големи от нормалните — страховити хищници с неестествен интелект и влечение към насилие, подхранени с кръвните магии на маговете, които ги бяха сътворили толкова отдавна.