— А ти ще получиш легитимност за три… четири града, вместо за всичките?
— Нямам нужда от всичките. Никога не съм имал. — Усмивката на Есаров стана по-широка. — Демокрацията е могъщ инструмент, но деликатно оръжие. Вярвам, че ще спечели войната бавно, но сигурно, без допълнителни кръвопролития.
Лисиас се облегна и хвърли поглед към момичето, Саша. Тя стоеше, долепила ухо на вратата.
— Петронус наясно ли е с рисковете?
Есаров сви рамене.
— Така мисля. Струва ми се, че е мотивиран от вина. Вече знае, че Сетберт е бил просто пионка в нечия игра — хитра манипулация с трагичен завършек.
„Там.“ Лисиас си спомни последната им среща на границата на Пилос, когато бе взел фалшивата бележка и ръчното оръжие, използвано от гвардейския капитан за мнимото самоубийство на Непоколебим. Ако Сетберт се бе предал, когато хората на генерала се опитаха да го арестуват, можеше да има различна съдба.
Но не такива бяха намеренията на Ли Там, ако подозренията му бяха верни.
— Много добре — промълви накрая Лисиас. — Има ли друго?
Есаров кимна.
— Да. Искам гаранции за Петронус по време на процеса. Трябва да му се оказват почести, полагащи се на държавен глава, по време на ареста, процеса и евентуалната присъда.
Лисиас стана и се загледа в Есаров. Мъчеше се да си спомни в коя пиеса го е гледал за последно, преди да се откаже от театъра и да се хване със съмнителна политика. Май беше „Плачещият цар държи падналата луна“. Древна история за случайна и трагична любов. Беше играл Фредерико, последния плачещ цар, и Лисиас помнеше, че жена му бе много впечатлена от младия бивш андрофрансин.
— Добре. Ще предам съобщението. Как да се свържа с вас за отговора на Ерлунд?
Есаров се усмихна отново.
— Моите хора ще те намерят. Няма да се виждаме повече до процеса.
Лисиас кимна. Искаше да зададе още един въпрос — този, за който всъщност бе дошъл, но не знаеше как. Досега разговорът се въртеше около държавните дела, а въпросът беше личен. Дългогодишният опит го бе научил да не смесва двете неща.
Есаров явно се досети за вътрешния му конфликт по лицето му.
— Тя е добре, Лисиас. Дъщеря ти е в бежански лагер в Деветте гори. Разбрахме, че е пристигнала там малко преди убийствата.
Лисиас не искаше да зададе и следващия въпрос, но по различни причини. Колкото и да не обичаше мъртвия съпруг на Линей, не бе успял да прехвърли неприятните си чувства към детето. Въпреки това бе отказал да го види, когато Линей дойде пред къщата и слугите не я пуснаха. Дори не бе попитал за името и сега се мръщеше при тези спомени.
— А внукът ми?
Лицето на Есаров помръкна.
— Съжалявам. Детето се е разболяло от треска и е починало.
Лисиас примигна от изненадващите емоции. Чувстваше се объркан от пристъпа на тъга, съжаление и гняв. „Какво сторих, Линей?“ Приседна за момент на леглото, заповядвайки на напиращите сълзи да се оттеглят.
— Мъртъв е? — попита хрипливо.
Есаров кимна.
— Доколкото помня, не беше доволен от тогавашната ситуация. Това развитие би трябвало да те радва.
Лисиас въздъхна тежко и раменете му увиснаха. Отново вдигна очи към Есаров.
— Това ли е всичко?
— Да. — Революционерът се надигна. — Нямам други вести. Но тя е добре. Горянският крал се отнася добре с ентролузианските бежанци, осигурява им подслон и работа.
Лисиас кимна. Есаров се измъкна на тясното балконче и прекрачи перилата.
— Моите хора ще се свържат с теб след три дни за отговора на Ерлунд — каза той и изчезна в нощта.
Лисиас затвори очи и изхлипа без сълзи.
— След малко трябва да слизаме — каза Саша, докато разрошваше косата и раздърпваше дрехите си.
Лисиас вдигна поглед към поразително зелените очи, без да е сигурен какво се надява да открие. Благосклонност? Съчувствие? Може би прошка?
Ала в тях имаше само мълчаливо, студено обвинение.
>> Влад Ли Там
Влад Ли Там се събуди от напева и отметна леките сатенени чаршафи на затворническото легло. Надигна се бавно и огледа непознатата обстановка.
Нямаше приказки и обяснения, когато го избутаха в покоите без прозорци. Бяха му оставили чиста ленена роба и сандали, а в банята имаше топла вода и мраморна вана. Щом се изкъпа, слугите поднесоха множество плата с топли морски дарове, лепкав ориз и пресни плодове. Беше хапнал скромно, преди да пропълзи на пухения дюшек и да потъне в дълбок сън.
Последваха още няколко угощения, затова предполагаше, че са минали няколко дена.