Изкара един от тях в блъскане по вратата и викане на въпроси.
Или по-точно, един и същ въпрос по различни начини.
„Какво ще правите със семейството ми?“
Това го измъчваше, докато изучаваше извивките на този нов уимски лабиринт. Бяха го измъкнали от нищетата, за да го преместят в лукса, и го оставиха на мира, без никакви изисквания. Нямаше съмнение, че в някакъв момент нещата щяха да се завъртят отново.
Дотогава гледаше да се храни, къпе и спи на относително равни интервали.
Ала сега усети, че има нещо различно.
Напевът. Изправи се и облече вчерашната роба. Тръгна към всекидневната, където го очакваше момичето.
— Добър вечер, Влад — кимна тя.
„Вечер.“ Внимаваше да не отвърне на уважителния й жест.
— Как да те наричам?
— Рия.
Влад Ли Там срещна очите й.
— Рия, къде са децата ми и какво ще правиш с тях?
Тя се усмихна.
— Тук са. И няма да им правя нищо. — Момичето тръгна към вратата. — Искаш ли да ги видиш?
Влад Ли Там преглътна и присви очи. „Ето, че положението се обръща.“
— Да. Искам.
Рия се завъртя и тъмната й роба се развя като мастило във вода.
— Да вървим при тях, Влад.
Този път нямаше въжета. Нямаше стражи. Нито превръзка на очите. Той призова франсинското спокойствие и започна да изучава обстановката. Измерваше всяка крачка. Повърхността на пода, качеството на въздуха и ехото от стъпките им. Мереше разстоянието между вратите — направени от същата тъмна дървесина като мистериозния кораб и подсилени с метални ленти и резета с ключалки.
Очите, ушите, краката и носът му попиваха всичко, разделяха информацията по полезност и я складираха. Когато му потрябваше, щеше да си я припомни отново. А в един момент щеше да знае достатъчно…
— Баща ти те е обучил добре, Влад — каза момичето през рамо. — Но това познание няма да ти е от полза.
Той се взря в тила й.
— И защо?
Тя се засмя.
— Защото баща ти е построил това място, мислейки за теб.
Влад се постара да не реагира. Не наруши крачка и въпреки че тя не го гледаше, лицето му остана безизразно. Продължаваше да чува думите на Мал Ли Там: „Баща ти те предаде“. Помнеше малкото черно томче, приличащо на останалите, които бе изгорил, когато Рудолфо дойде да търси отговори. Димът от тайните на Ли Там се носеше над джунглата, гъст и задушаващ. Историята, която бяха сътворили чрез изграждането и разрушаването на мъже и жени, бавно и в тайна.
„И още тайни в тайните.“
Влад Ли Там не каза нищо и продължи да мести един сандал пред другия. Коридорът свършваше пред широко, кръгло стълбище, което се издигаше нагоре до широка двукрила врата, скрита зад изящно издялани мраморни колони. Той се поколеба и спря.
— Децата ти те очакват, Влад.
Въпреки думите й внезапно осъзна, че не иска да върви доброволно с нея. Зачуди се дали заплахите й важат и за този момент — „Можем да те носим“. Подозираше, че е така.
Влад Ли Там се стегна и тръгна по стълбите след нея. Щом стигнаха до върха, момичето отвори и двете крила на вратата.
Четирима мъже с роби го обградиха. Влад усети длани на раменете си и се постара да не трепне.
— Какво точно…
Той затвори уста. Беше виждал рисунки и бе чувал за Площада на мъчителите, знаеше какво очаква враговете и престъпниците. Великолепието на тази стая беше смайващо. Намираше се на широк, кръгъл балкон, надвесен над залата за мъчения с нейните маси и тръби. Диваните и креслата на балкона бяха заменени с прости столове и дървена рамка с каиши и окови. Въпреки скромната мебелировка помещението беше пищно украсено. Кръглите стени бяха изрисувани с невиждана изкусност — различни стадии от работата на мъчителите. Високите стъклени прозорци бяха покрити с тежки лилави завеси. Перилата и урните за кръв бяха от злато, а сребърни ножове с най-различни форми и размери очакваха опитните ръце.
Мъжете помъкнаха Влад към рамката и той най-сетне започна да се съпротивлява. Ритна с крак и чу задоволително изпукване на глезен. Човекът, който го държеше, падна, но гласът на Рия отекна под купола на помещението.
— Достатъчно. Забравяш за състоянието на децата си.
Влад Ли Там изръмжа и главата му увисна. „Те са вече мъртви. Не. Не още.“ Може би имаше как да ги спаси. Остави останалите трима да го привържат към рамката.
Рия се усмихна и подсвирна тихо. Появи се масичка с ножове.
— Казах ти, че ще бъда твой кръвопускач и родствен лечител. Помниш ли?
Той кимна, без да отваря уста.
— Ще те режа, Влад. Бавно и продължително. И така ще излекувам родството ти с дома И'Зир.