Мерикю се засмя.
— Горе-долу колкото теб. Срещнах го, докато беше още в ордена, преди да се отдаде на сцената и покварата. През годините позагубихме връзка, но напоследък ми осигурява доста работа.
Един от съгледвачите изсвири продължително от позицията си на ъгъла на сградата. Приближаваше група мъже, които пееха и се смееха.
Рудолфо се обърна натам, но продължи да държи Мерикю в периферното си полезрение. Чувстваше се някак изложен, което не бе необяснимо. Наистина хората на капитана, въоръжени и омагьосани, стояха край тях. Ала Рудолфо познаваше боеспособността на съгледвачите си. Беше тренирал с тях и ги бе гледал как омитат бойното поле като чевръста слугиня. Не беше свикнал да поверява живота си на чужди бойци. Усети как лявата му ръка се плъзга към тесния меч на колана.
Хората се насочиха към тях. Бяха се скупчили около двама мъже с парцаливи моряшки дрехи и шапки.
Единият се измъкна от обкръжението си. Извади сребристи очила и отметна дългата си коса, за да си ги сложи.
— Ти ли си Рудолфо?
— Аз съм.
Останалите продължаваха да пеят, с изключение на възрастния мъж в средата. Дългокосият се приближи още.
— Нося вести от Петронус. А и ти водя един повереник.
Рудолфо присви очи.
— Значи ти си Есаров. Демократът. — Думата остави горчив вкус в устата му.
Есаров кимна.
— Аз съм. Знам, че търсиш Петронус по лични причини, но се боя, че него го няма.
Рудолфо прочете полуистината по лицето му.
— Къде е? Той е под моя защита.
Есаров се усмихна, което накара Рудолфо да се намръщи.
— Според слуховете почти си го прегазил по пътя към залива Калдус заради това, което стори на Сетберт и ордена. Интересно, че все още смяташ андрофрансините за твой протекторат.
— Интересно или не, искам да знам какво става.
— Петронус е под домашен арест в ловната вила на Ерлунд. Предаде се, за да бъде съден от губернаторите. Размени се с този човек. — Есаров посочи към оплешивяващия старец.
Рудолфо го огледа по-внимателно. Придружителите го охраняваха не по-зле от Есаров. Бяха заели позиции около всяка врата и алейка в близост до срещата. Мъжът не беше толкова възрастен, колкото Петронус, но изглеждаше изтормозен. Беше пребледнял, небръснат и рошав, с тъмни кръгове около очите. Видимо не беше спал от няколко дена.
— Кой си ти? — попита Рудолфо.
Мъжът примигна.
— Аз съм Чарлс, архиинженер от катедрата по механични науки.
Рудолфо се намръщи.
— Ти ли си Чарлс?
„Нося съобщение за скрития папа Петронус.“ Металният човек, когото Едрик, Исаак и Неб гонеха из Изпепелената пустош.
Мъжът кимна.
— Аз съм.
— Ти си създал Исаак.
— Исаак ли? — погледна го объркано човекът.
Рудолфо се усмихна и зарови из спомените си. Преди да го кръсти, мехослугата имаше само номер. Спомни си за онзи ден в шатрата до руините на Уиндвир.
— Мехослуга номер три.
Чарлс пребледня.
— Този, който бе препрограмиран от асистента ми по заръка на Сетберт? Който изрече заклинанието?
Рудолфо кимна.
— Да. Сега се казва Исаак. Оглавява възстановяването на библиотеката.
Чарлс се оживи.
— Значи сте го открили. Санкторум лукс е спасен. — Гласът му издаваше облекчение.
— Не. Възстановяваме я от паметта на мехослугите. Уви, те не разполагат с всичко.
— И мехо… Исаак… ви помага?
Рудолфо поклати глава.
— Не, не помага. Той ръководи. Планирал е процеса съвсем надлежно. Изучил е човешките си водачи и прилага методите им.
Чарлс поклати глава с изумление.
— Невероятно.
Рудолфо кимна.
— Смятам го за част от семейството си.
Тихо подсвирване прекъсна разговора им.
— Готови сме. — Есаров се обърна към шума. Двама от хората му се изнасяха назад и правеха знаци да се разпръскват. Той каза на Рудолфо: — Чарлс вече е твоя отговорност. Трябва да се махаме.
Горянският крал изръмжа.
— И Петронус е моя отговорност…
— Петронус избра да се размени с него — прекъсна го Есаров. — Няма какво повече да се каже. — От север се приближаваше група от мъже с черни жакети, които стискаха дръжките на ножовете си.
Рейф Мерикю вече бе на кея и подсвирна да го последват.
Хората на Есаров се отдалечаваха, а Рудолфо поведе Чарлс към пристана. Омагьосани ръце посегнаха и смъкнаха стареца в лодката и под платнището. Съгледвачите също се натовариха и Рудолфо понечи да ги последва.
Чу тих глас вляво и се стресна.
— Пази Чарлс и открий Санкторум лукс.