Рудолфо се огледа, но не видя никого.
— Кой си ти?
— Приятел на Петронус. Поръча ми да ти предам това. — Омагьосаните ръце му подадоха наръч документи.
Рудолфо ги взе.
— Виждал ли си Петронус? Добре ли е?
Мъжете с черните куртки викаха нещо, но бяха твърде далече, за да се различат думите. Всички, освен Рудолфо и пирата, бяха изчезнали или слезли в лодката.
— Гримлис? — попита Рейф.
— Да, Мерикю. Мехослугите би трябвало да могат да декодират бележките на Петронус — добави гласът.
Името беше познато, но Рудолфо не се сещаше. Погледна към документите и ги тикна в пазвата си. Черните куртки вече бяха по-близо и му викаха да спре. Мерикю вече се смъкваше в лодката, а останалите подаваха ръце на Рудолфо.
— Ще пазя Чарлс. Вярвам, че ти ще се грижиш за Петронус.
Гримлис изсумтя.
— Доколкото е възможно отвън. Тръгвайте.
Рудолфо кимна и се остави да го смъкнат в лодката.
Когато се добраха до „Родствената акула“, първият помощник се появи със съобщение.
— Птицата пристигна, докато ви нямаше.
Пиратът го прочете и го подаде на Рудолфо.
Той се намръщи над некодираната бележка.
„Летният папски дворец падна. Блатната кралица тръгна на война. Пилос и Тюрам маршируват на север.“
Деветте гори трябваше да реагират. Родството с блатните и закрилата за остатъците от ордена го изискваха. Разбира се, Джин Ли Там знаеше това. Той вдигна поглед.
— Има ли време да изпратя птици?
— Естествено — кимна Мерикю.
Рудолфо се отправи към каютата си. Седна на писалището и се втренчи в хартията и писалката. Пакетът от Петронус лежеше наблизо и очакваше вниманието му. Но първо трябваше да изпрати съобщенията. Съдържанието им тежеше на сърцето му.
„Трябваше да съм у дома.“ Но образът на сивото личице на сина му го накара да се отърси от тези чувства и да вдигне писалката. Джин Ли Там беше не по-слаб стратег от него — в някои отношения дори по-добър. Можеше да й остави тази работа и да свърши своята.
Нахвърли първото съобщение с обичайния троен шифър и направи пауза да го прочете.
Замисли се за думите на Есаров. Все още смяташе Петронус, а и останалите андрофрансини, за своя отговорност. Държеше на думата си, както го бе учил баща му, и бе поел задачата още по време на войната. Трябваше да се грижи за бежанците не само по тази причина. Хитрият франсински последовател Петронус знаеше, че ще го задължи, когато му прехвърли богатствата на ордена. А и не само за бежанците от ордена. За всички останали, от Тюрам и от Ентролузианската делта.
„Не, не бежанци.“
Не можеше да прати вест на Едрик, Неб и Исаак в пустошта. Уинтърс сигурно подготвяше първата си военна проповед, изправена пред странен вътрешен враг. Семейството на Рудолфо дори включваше металния човек, който носеше тъгата от геноцида в невъзможната си душа.
„Наистина колекционирам сираци.“
Платната се опънаха от вятъра и корабът тръгна надолу по реката към открито море. Рудолфо заряза разсейващите го мисли и се посвети на съобщенията.
Усещаше, че у него се заражда нещо, на което не бе свикнал. Ставаше по-силно с всяка измината левга. Напускаше Познатите земи за пръв път от двайсет години и оставяше Деветте гори насред хаоса на родството в чужди ръце, за пръв път, откакто бе наследил тюрбана като дванайсетгодишен.
Намери името на чувството и въздъхна.
— Страх ме е! — каза тихо Рудолфо на празната стая.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там изруга под нос и усети как косата й настръхва от гняв.
— Какво е направил?
Втори капитан Филемус се размърда с неудобство.
— Побягнал е с Исаак и пустинния водач Ренард.
Тя си пое дъх. Снощи беше неин ред с бебето, а то не бе спало изобщо. Което значеше, че и тя не мигна до пукването на зората, когато се появи Линей. Малко по-късно я бяха повикали на тази среща. Посегна за бележката и капитанът я тикна в ръцете й.
Не можеше да повярва. Неб бе побягнал преди седмица — с Исаак и онзи негодник Ренард, а тя разбираше чак сега. Джин остави съобщението.
— Защо научаваме чак сега?
— Има проблем с птиците. Загубили са няколко и магиите им явно не действат. Не сме сигурни защо.
— Значи Едрик се е върнал при портата?
Вторият капитан потвърди с кимване.
— Очаква заповедите ви.
Тя взе другите две съобщения, които беше донесъл Филемус, и въздъхна. Едното бе от Уинтърс, другото от Рудолфо. Погледна бележката на Уинтърс. Момичето бе събрало армия и тръгваше към папския дворец в отговор на птиците, които бяха наводнили Познатите земи преди два дена. Пилос и Тюрам също пращаха войски на север. Ако пресмятанията й бяха верни, младата кралица трябваше да стигне до двореца днес. Другите армии бяха доста назад, бавеше ги студеното време.