Въпреки новия си живот тя бе четирийсет и втората дъщеря на Влад Ли Там и отново правеше това, за което бе създадена.
Джин Ли Там се провикна за слугите, закопча колана с ножовете и излезе в коридора. Пред очите й се разиграваха военни и политически стратегии, а походката й беше отмерена и целеустремена.
Дълбоко в себе си чувстваше страх, но и нещо друго. Беше я срам да го назове, защото знаеше, че не е редно да подлага сина си на подробни рискове. Потръпна, но продължи да го усеща.
Чувстваше оживление.
> 16.
>> Неб
Пещерата на Руфело се намираше сред обраслите със сиви храсталаци каменни хълмове, отвъд стъклената гора, останала от Ам. От мястото на Неб приличаше на пукнатина в гранита.
Прекосяването беше по-тежко, отколкото предполагаше, за трудността му свидетелстваха окъсаната униформи и десетината рани по тялото му. Ренард му бе показал как да се движи покрай острите повърхности, без да закача солените стъкла, но очевидно си трябваше практика.
— Аз се порязвах дълги години — засмя се Ренард, когато превързваше една особено неприятна драскотина на бедрото на Неб.
След този случай продължиха по-бавно. Водачът мълчеше, ала Неб усещаше неизказаното притеснение. „Изоставаме все повече.“
Поне Исаак оставяше достатъчно ясни следи.
Сега бяха стигнали до нова спирка.
Пещерата на Руфело.
Разбира се, това не беше домът на Руфело. Той бе живял много преди преселението, даже преди епохата на плачещите царе. Учен и поет, прекарал живота си в изучаване на съкровищата, играчките и инструментите на Младите богове, създал „Книгата със спецификации“, от която бяха останали само фрагменти. Според уроците по история книгата беше рядка и имаше съвсем малко копия след Годината на падналата луна. Кралете магове я бяха забранили след установяването на властта им на земята.
Според Ренард пещерата бе кръстена на Руфело заради множеството рисунки, намерени в скритата библиотека.
— Аз бях малък, но баща ми беше с тях, когато ги откриха — каза му Ренард.
Направиха лагер близо до пукнатината и щом слънцето изгря, тръгнаха към нея.
Неб се изненада, когато видя следите от колела по твърдата земя. Простираха се на север и изток, но не и на запад. Свършваха точно пред входа на пещерата.
— Не крият ли следите си?
Ренард се засмя.
— Няма нужда. Сега ще видиш.
Прекосиха каменистия терен и проследиха коловозите до края. Колкото по` наближаваха, толкова повече се смайваше Неб. Пукнатината бе много по-голяма, отколкото изглеждаше. Десет стъпки навътре в нея имаше здрава каменна стена и масивни врати. Масивни железни резета на Руфело държаха портата затворена.
Или поне трябваше да я държат.
Ренард явно ги зърна по същото време и затаи дъх. Вратата беше отворена. Не много, просто открехната, но резетата бяха спуснати, така че не можеше да се затвори без верните кодове. Ренард спря и Неб стори същото. Длъгнестият мъж смъкна трънливата пушка.
— Какво, в името на Третия ад, става тук?
Неб посегна за ножа и очите му се плъзнаха по земята в търсене на следи, както го бе учил Едрик по време на съгледваческото обучение. Усети тръпка от страх по гръбнака и си наложи да диша.
Ренард тръгна бавно напред, а очите му не спираха да шават. Неб го последва.
Стигнаха до портата и водачът се наведе да надникне в тъмната паст. Вдигна десница и направи жест на уимски език, който не беше познат на Неб. Все пак младежът схвана посланието и зачака.
Ренард се вмъкна в масивната пещера, а Неб започна да разглежда заключващия механизъм. Единствените по-големи резета бяха на Портата на пазителя — почти колкото бали слама. Тези бяха по-малки, но поне колкото човешка глава. Ръчките и циферблатите им бяха остарели през времето, но когато докосна колебливо един от тях, той се завъртя лесно и безшумно.
Този, който бе оставил вратата отворена, го бе сторил нарочно и разполагаше с необходимите кодове.
Ренард подсвирна отвътре.
— Мръдни се.
Голямата порта се отвори бавно и пропусна светлината в тунела.
Видимата част от пещерата беше празна.
— Няма никой. Дори лампите са изчезнали — каза Ренард. — Ще ни трябва светлина.
Приготвиха си факли от храсталаците, растящи отвън, и навлязоха в пещерата на Руфело. Спираха често и се ослушваха, а на два пъти Ренард оставяше Неб с факлите и се промъкваше да разузнае в мрака. Коридорът водеше в обширно подземно помещение.
Празно. Абсолютно празно.