Ренард се почеса по главата.
— Не разбирам. Нямаше кервани. Не е възможно да съм ги пропуснал.
Неб видя втрещеното му лице.
— Кой знаеше кодовете?
— Аз. — Ренард отново метна пушката на гръб. — Баща ми. Шепа други… най-вероятно загинали с Уиндвир.
Неб се замисли.
— Може ли да са дошли от друга посока?
— Ако някой, знаещ кодовете, е оцелял ли? — Ренард изви глава. — Сигурно, но защо? Пустошта се простира във всички посоки. Морето е на десет дена тичане с корен южно оттук, но солените дюни не са лесни за прекосяване. — Той разпери ръце. — За да изнесат всичко, ще им трябват каруци, а те не могат да минат през дюните. По дяволите! Тук имаше и фургони, макар и не достатъчно, че да се изнесе всичко складирано.
Неб се сети нещо.
— Какво друго имаше тук?
Ренард сви рамене и взе да изрежда.
— Всичко. Дрехи. Консервирана храна. Инструменти. Оръжия. Карти.
„Всичко необходимо за една експедиция.“ Някой бе влязъл и се бе възползвал от припасите. И не само отчасти, а направо бе изпразнил хранилището. Преди няколко дена Ренард бе казал, че хората са най-опасните хищници в пустошта. Неб се зачуди дали това е дело на обикновени крадци, макар да не можеше да си обясни как са се справили с ключалките. Механизмите на Руфело бяха почти непробиваеми. Извършителят или разполагаше с кодовете, или знаеше метод за отгатването им — нещо, което младежът не можеше да си представи. Сигурно можеше да се нацели комбинацията на една от ключалките при достатъчно време. Но за пет или шест щеше да е нужен цял живот.
Ренард се бе превил замислено, но се надигна.
— Искам да огледам по-подробно.
Запалиха нова факла и се насочиха към дъното на пещерата. Оттам започнаха да обикалят бавно и да осветяват пода. Пещерата не беше толкова празна, както изглеждаше на пръв поглед. Неб видя разпилени пирони, строшени летви от изчезналите сандъци и дори едно раздрано расо, което беше захвърлено. Но нямаше нищо полезно.
Движеха се бавно и методично, покривайки целия периметър, и когато стигнаха до най-тъмната част на пещерата, Неб се натъкна на чувала с брашно.
Беше изтърван и очевидно скъсан, защото подът до него бе покрит с половин сантиметър бял прашещ. Младежът почти щеше да стъпи на него, но се спря. Намръщи се и приклекна.
В брашното имаше отпечатък. Наведе се да го огледа по-добре.
— Открих нещо.
Чу приближаването на Ренард и прокле трепкащата светлина на факлата, която си играеше с очите му. Танцуващите пламъци придаваха на отпечатъка нечовешки вид — форма, каквато никога не бе виждал. Освен…
Неб сбърчи вежди.
— Тук е влизал мехослуга.
Ренард приклекна до него и огледа отпечатъка.
— Уимците не водят металните си играчки в пустошта.
Но следата беше очевидна и Неб се замисли за Исаак и събратята му, с които бе прекарал последните седем-осем месеца. Проблясващите очи, съскането на излишната пара, писалките, летящи по хартията, водени от метални ръце.
— Мехослуга би могъл да отгатне кодовете на ключалките.
Ренард се засмя.
— А за какво са му припаси?
Добър въпрос.
— Колко подобни хранилища има?
— Поне десет — отвърна водачът. — Разположени са стратегически. Всички са заключени под земята.
Неб кимна, обзет от нарастващо подозрение. Можеше да се обзаложи, че и останалите са изпразнени от всичко полезно. Замисли се за металния човек, преследван от Исаак. Беше хукнал към пустошта с цел, сякаш в определена посока. Движеше се твърде бързо за хората, но не и за собствения си вид.
— Тук имаше твърде много припаси, за да ги изнесе един мехослуга — отбеляза Ренард. — Щяха да са му нужни години.
— Значи не е бил сам. — Умът му се отплесваше в най-различни предположения, но не можеше да открие правдоподобна причина.
Ренард протегна факлата. Металният отпечатък потъна в по-дълбоки сенки.
— Ще трябва да са били цяла дружина. — Той се надигна. — Тук имаше провизии за множество експедиции. Пък и за какво са му на мехослугата храна и инструменти?
Неб не беше сигурен, че припасите са взети, за да бъдат ползвани. Хрумна му нова идея и той я изказа тихо.
— Може да не са му трябвали припаси. Просто е искал ние да не ги намерим.
„Не специално ние.“ По-скоро андрофрансините и всеки друг, появил се в пустошта, който разчита на тези провизии за оцеляване и работа.
В пещерата на Руфело нямаше нито отговори, нито нещо полезно.
Неб подозираше, че отговорът търчеше из опустошения пейзаж със свистящи духала, някъде на два дена пред тях.