— Или може би има нужда да боготвори знаменитости — вметна Поаро.
Тази идея обърка Джордж Мейхю и той я прие колебливо.
— Хм, вероятно… да, предполагам, че би могло и така да е.
Младият адвокат сякаш обмисляше такава една възможност.
— Вашата фирма защитаваше интересите на мисис Крейл дълги години, нали?
Джордж Мейхю поклати глава.
— Тъкмо обратното. Джонатан и Джонатан бяха адвокати на Крейл. При създалите се обстоятелства обаче мистър Джонатан почувствува, че никак няма да е удобно да се яви от името на мисис Крейл, и уреди ние, тоест баща ми да поеме случая. Мисля, че добре ще постъпите, мосю Поаро, ако се срещнете със стария мистър Джонатан. Той се е оттеглил от активна работа — над седемдесетгодишен е, — но познаваше семейство Крейл много добре. Би могъл да ви каже доста повече неща от мене. Всъщност аз лично изобщо нищо не мога да ви кажа. По онова време бях още момче и даже не си спомням дали присъствувах в съдебната зала.
Поаро стана, а Джордж Мейхю, също изправяйки се, добави:
— Може би ще искате да поговорите с нашия чиновник, Едмъндс. Тогава той работеше във фирмата и случаят много го заинтересува.
Едмъндс говореше трудно. В очите му проблясваше присъщата за юриста предпазливост. Той огледа Поаро от всички страни и най-накрая склони да бъде предизвикан към разговор.
— Тъй, тъй, помня го случая Крейл — каза той и добави строго: — Срамна история!
Едмъндс изгледа Поаро хитро, преценяващо.
— Ами че много време има оттогава, за да се ровят пак тези неща.
— Присъдата не винаги слага край на всичко.
Едмъндс поклати бавно четвъртитата си глава.
— Не бих казал, че нямате право.
— Мисис Крейл е оставила дъщеря — продължи Поаро.
— Тъй, тъй, помня, че имаше дете. Изпратиха я в чужбина при роднини, нали?
— Дъщерята твърдо вярва в невинността на майка си — каза Поаро.
Гъстите рунтави вежди на мистър Едмъндс отхвръкнаха нагоре.
— Вярва значи, така ли?
— Има ли нещо, което бихте могли да ми кажете в подкрепа на това твърдение? — попита Поаро.
Чиновникът помисли малко, после бавно поклати глава.
— Не бих могъл с чиста съвест да ви кажа, че има. Възхищавах се от мисис Крейл. Каквото и друго да беше, тя си беше дама! Не като другата — ни повече, ни по-малко уличница. Безсрамница! Долна измет! Точно това беше тя и го показа! А мисис Крейл беше благородна дама.
— Но все пак убийца?
Едмъндс се намръщи и каза с неочаквана жар:
— Ето това и аз се питах ден след ден. Седеше на подсъдимата скамейка толкова спокойна и нежна. „Не мога да повярвам“, казвах си тогава. Но ако добре ме разбирате, мистър Поаро, нямаше друго за вярване. Кониинът не е паднал от небето в чашата на мистър Крейл. Някой го е сложил там. И ако не е била мисис Крейл, кой тогава?
— Това е въпросът — отвърна Поаро. — Кой?
Проницателните живи очи отново се спряха върху лицето на Поаро.
— Значи това е вашата идея? — каза Едмъндс.
— А вие какво мислите?
Настъпи кратко мълчание, после служителят отговори:
— Нямаше нищо, което да даде такава насока на нещата — абсолютно нищо.
— Вие сте присъствували в съдебната зала по време на целия процес, нали?
— Всеки ден.
— И сте слушали свидетелските показания?
— Да.
— Нещо да ви е направило впечатление в тяхното поведение — някаква пресиленост, неискреност?
— Искате да кажете, дали някой не е лъгал? — попита направо Едмъндс. — Дали някой от тях не е имал причина да желае смъртта на мистър Крейл? Ще прощавате, мистър Поаро, но вашата идея понамирисва на мелодрама.
— Помислете поне — подкани го Поаро. Той наблюдаваше умното лице, дълбоките замислени очи.
Бавно, със съжаление Едмъндс поклати глава.
— Тази мис Гриър — каза той — беше много озлобена и… жадна за отмъщение. В приказките си доста прехвърли нормите на приличието, но тя искаше Крейл жив. Мъртъв той не й беше нужен. Тя желаеше да види мисис Крейл обесена, но само защото смъртта й бе отнела любимия. Като тигрица в клетка беше тази мис Гриър! Обаче, както казах вече, тя искаше Крейл жив. Мистър Филип Блейк също беше против мисис Крейл. Гледаше на случая пристрастно и не пропускаше възможност да я уязви. Но бих казал, че бе честен по своему. Той беше най-близкият приятел на мистър Крейл. По-големият брат, мистър Мередит Блейк, беше слаб като свидетел — неясен, колеблив, сякаш никога не бе сигурен в отговорите си. Виждал съм много такива свидетели. Винаги ти се струва, че лъжат, когато всъщност казват истината. Нито един път не се изпусна да каже нещо повече. Адвокатите затова и не го харесаха. Беше такъв един кротък човечец, когото лесно можеш да объркаш. Гувернантката обаче им устоя. Не приказваше излишни неща и отговаряше кратко, по същество. Ако я бяхте чули, не бихте могли да кажете на чия страна е. Много съобразителна и будна жена.