Такава е историята, която разказах на следователя и по-късно в съда.
Това, което се каня да напиша, не съм казвала на нито една жива душа. Не ми беше зададен въпрос, на който да не отговоря вярно. Въпреки това бях виновна, че скрих някои факти, но не съжалявам. Пак бих го сторила. Напълно съзнавам, че може би заслужавам порицание, но мисля, че след толкова много време никой няма да погледне сериозно на въпроса — още повече Каролайн Крейл беше осъдена и без това мое показание.
Ето какво се случи.
Срещнах мистър Мередит Блейк, както казах, и се втурнах обратно колкото можех по-бързо. Бях обула сандали, а и походката ми е лека. Стигнах до отворената врата на Батареята и видях следното: мисис Крейл трескаво бършеше бутилката върху масата с носната си кърпичка. След като я избърса, тя взе ръката на мъртвия си съпруг и притисна пръстите му към бутилката. През цялото време мисис Крейл се ослушваше и оглеждаше. Страхът, който беше изписан на лицето й, ми каза цялата истина.
Тогава разбрах без никакво колебание, че Каролайн Крейл беше отровила мъжа си. Колкото до мен, аз не я виня. Той я доведе до положение, което никой човек не можеше да изтърпи, и сам си беше виновен.
Никога не споменах този инцидент пред мисис Крейл и тя не разбра, че съм я видяла.
Дъщерята на Каролайн Крейл не бива да изгражда живота си върху лъжа. Колкото и да я боли, истината е единственото нещо, което има значение.
Кажете й от мое име, че не трябва да осъжда майка си. Мисис Крейл беше доведена до състояние, което една любеща жена не би могла да изтърпи. Дъщеря й трябва да разбере и да прости.
Край на разказа на Сесилия Уилямс.
Разказ на Анджела Уорън
Скъпи мосю Поаро,
Спазих обещанието си и написах всичко, което мога да си спомня за онова ужасно време преди шестнадесет години, но чак когато започнах, разбрах, че всъщност помня много малко. Преди истинското нещастие, видите ли, нямаше нищо, с което да го свържа.
Имам само смътни спомени за летни дни и отделни случки, но не мога дори да кажа през кое лято точно са се случили! Смъртта на Еймиъс беше просто гръм от ясно небе. Нищо не загатваше за нея и аз, изглежда, съм пропуснала всички събития, които са довели до смъртта.
Опитах се да разсъждавам дали такова нещо можеше да се очаква или не, дали повечето петнадесетгодишни момичета са така слепи, глухи и недосетливи, каквато бях аз. Може и да са. Бързо схващах настроенията на хората, но никога не се замислях какво предизвиква тези настроения.
Освен това точно тогава изведнъж вкусих от опиянението на словото. Прочетеното от мене, отделни стихове — Шекспир — звучаха в съзнанието ми. И сега помня как вървях по пътеката към овощната градина и си повтарях в екстаз: „под кристалнозелената прозрачна вълна…“ Беше толкова прелестно и аз го повтарях безспир.
Заедно с тези нови открития и вълнения съществуваха и всички други неща, които обичах да върша, откакто се помнех — да плувам, да се катеря по дърветата, да ям плодове, да правя номера на коняря, да храня конете.
Каролайн и Еймиъс приемах като някаква даденост. Те бяха централни фигури в моя свят, но никога не мислех за тях, за техните работи или за това, което те мислеха и чувствуваха.
Не обърнах особено внимание на идването на Елза Гриър. Мислех я за глупава и даже не я намирах хубава. Приех я като някаква богата, но досадна жена, която Еймиъс рисуваше.
Всъщност първото ми приобщаване към цялата история беше това, което чух на терасата, когато един ден избягах след обяда: Елза каза, че щяла да се омъжи за Еймиъс! Стори ми се просто смешно. Помня, че питах Еймиъс. Беше в градината на Хендкрос Менър.
— Защо Елза казва, че ще се омъжи за тебе? Тя не би могла. Хората нямат по две жени — това е двуженство и ти ще отидеш в затвора.
Еймиъс много се ядоса и ме попита:
— Как, по дяволите, си чула това?
Отговорих му, че съм го чула през прозореца на библиотеката.
Тогава той се ядоса повече отвсякога и рече, че е крайно време да отида в училище, за да се откажа от навика си да подслушвам.
Още си спомням омразата, която усетих, когато Еймиъс каза това, защото беше толкова несправедливо. Абсолютно и напълно несправедливо.
Заекнах от яд и отвърнах, че не съм подслушвала, но както и да е, защо Елза ще говори такива глупости?