— Нищо подобно не съм направила — каза Анджела. — Не съм… или поне…
— Ах! — Поаро нададе победоносен вик. — Спомнихте си. Нали вие ми казахте, че за да скроите шега на Еймиъс, сте задигнали „препарат за котки“, както го нарекохте?
— Валериан! — извика Мередит Блейк. — Разбира се!
— Точно така. Това ви е накарало да сте сигурен в съзнанието си, че в стаята е имало котка. Обонянието ви е много чувствително. Вие сте подушили слабата неприятна миризма на валериан, без да го разбирате вероятно, но тя е подсказала на подсъзнанието ви: „Котка“. Котките обичат валериан и отиват къде ли не заради него. Валерианът е особено неприятен на вкус и вашата беседа предния ден е накарала злосторницата Анджела да поиска да сложи малко от него в бирата на зет си, която, както било известно на Анджела, той глътвал наведнъж.
— Този ден ли беше наистина? — зачуди се Анджела Уорън. — Отлично си спомням, че го взех. Да, помня също, че извадих бирата, а Каролайн влезе и едва не ме хвана! Разбира се, че си спомням, но никога не съм го свързвала точно с този ден.
— Естествено, че не. В съзнанието си не сте го свързвали, защото двете случки са съвсем различни. Едната е била подобна на всички други палави шеги, а другата е била като избухване на бомба — нещастие, връхлитащо ни изневиделица и изтриващо всички по-маловажни инциденти в мислите ни. Обаче аз забелязах, че когато говорехте, вие казахте: „Задигнах…“ и тъй нататък, „За да го сложа в питието на Еймиъс“. Вие фактически не казахте, че сте го направили.
— Не, защото не успях да го направя. Каролайн влезе тъкмо когато отварях бутилката. О! — почти извика Анджела. — И Каролайн е мислела, че съм аз!…
Тя прекъсна изречението си и се огледа.
— Предполагам, че всички мислите така — тихо каза Анджела с обичайния си хладен тон, помълча, после рече: — Не съм убила Еймиъс нито в резултат на глупава шега, нито по какъвто и да било друг начин. Ако бях го направила, никога нямаше да мълча.
— Разбира се, че нямаше, скъпа моя — рязко се намеси мис Уилямс. Тя погледна Поаро. — Никой освен глупак не би го помислил.
— Аз не съм глупак и не мисля така — отвърна кротко Еркюл Поаро. — Зная много добре кой е убил Еймиъс Крейл.
Настъпи кратко мълчание.
— Винаги съществува опасност, когато се приемат фактите така, както са доказани, да не са всъщност такива, каквито ни изглеждат. Да вземем ситуацията в Олдърбъри: ситуация, стара като земята — две жени и един мъж. Еймиъс Крейл е искал да изостави съпругата си заради другата жена, но аз ви заявявам сега, че той никога не е имал такова намерение. И преди Крейл се е увличал по жени. Увлеченията са го владеели, докато са траели, но скоро приключвали. Жените, в които се влюбвал, били обикновено жени с известен опит — те не са очаквали твърде много от него. Но този път жената е очаквала. Тя, видите ли, изобщо не била жена, а момиче и по думите на Каролайн Крейл ужасно откровена. Може да е била хладнокръвна и мъдра на приказки, но в любовта била ужасяващо еднозначна. Поради това, че самата тя е била завладяна от дълбока и всепоглъщаща страст към Еймиъс Крейл, мис Гриър решила, че и с него е същото. Тя приела, без да се замисли, че тяхната страст ще трае цял живот, и сметнала, без да пита Крейл, че той ще напусне съпругата си.
Но защо, кажете ми, Еймиъс не я е разубедил? И моят отговор е — картината. Искал е да завърши картината.
За някои хора това звучи невероятно, но не и за тези, които познават художниците. А ние вече сме приели това обяснение по принцип. Сега разговорът между Крейл и Мередит Блейк става по-разбираем. Крейл е объркан, потупва Блейк по гърба и оптимистично го уверява, че всичко ще се оправи. За Еймиъс Крейл, видите ли, всичко е просто. Той рисува картина, малко притеснен от две ревниви и невротични жени, но на никоя от тях той няма да позволи да му попречи в това, което за него е по-важно и от живота.
Ако е трябвало да каже истината на Елза, трябвало е да се прости с картината. Вероятно при първия порив на чувствата му към Елза той наистина е казал, че иска да изостави Каролайн — мъжете говорят такива неща, когато се влюбят. Вероятно е оставил момичето да си мисли така. Същото е направил и по-късно. Него не го е било грижа какво си е мислела Елза. Да мисли каквото си ще, само да бъде послушна още ден-два.