— Какво трябва да науча?
— Всички чувства на възрастните: милост, състрадание, разбиране. Единствените неща, които знаете, които изобщо сте научили, са любов и омраза.
— Видях как Каролайн взе кониина — каза Елза. — Мислех, че иска да се самоубие. Това щеше да опрости нещата. И тогава, на следната сутрин, разбрах. Той й каза, че пет пари не дава за мене — обичал ме, но всичко свършило. Щом завършел картината, щял да ме изпрати да си вървя. Каза й, че нямало какво да се тревожи. А тя… тя съжаляваше мене. Разбирате ли как ми подействува това? Открих отровата и му я дадох. Седях там и го гледах как умира. Никога не съм се чувствувала толкова жива, тържествуваща и силна. Гледах го как умира…
Тя разпери ръце.
— Аз не разбрах, че убивам себе си, а не него… После видях нея, хваната в капан, но и това не ме задоволи. Не можех да я нараня — тя нехаеше, избягна всичко. Повечето време не беше там. И тя, и Еймиъс — двамата — бяха отишли някъде, където не можех да ги достигна. Но те не умряха — умрях аз.
Елза Дитишам се изправи, отиде до вратата и отново каза:
— Умрях аз…
Във фоайето тя мина покрай двама млади хора, чийто съвместен живот едва-що започваше.
Шофьорът отвори вратата на колата, лейди Дитишам влезе вътре и той загърна коленете й с кожената наметка.