— Ха-ха — отвърнах сухо, вдигайки поглед към лицето му. — Готини татуси — казах впечатлена.
— Татуирал съм името ти на пениса си — каза с престорена сериозност и постави ръка върху ръба на боксерките си. — Искаш ли да видиш?
Засмях се.
— Вярвам ти, Ел. Но мисля, че е по-вероятно да си го написал на сърцето си. — Опитвах се да бъда забавна, но Елиът не се развесели, а погледна към пода и присви странно устни. — Може ли да се качим горе? — попитах.
Елиът се размърда неудобно от крак на крак и захапа устна.
— Днес е уикендът, в който аз гледам Кайла, Джулз. Не мисля, че това е добра…
Тих плач се чу от горния етаж, едва доловим през вратата, водеща към стълбището.
— ….идея — довърши той. — Мамка му. Изчакай една минута.
Не ме искаше близо до дъщеря си. Преглътнах с усилие, усещайки внезапна болка в гърдите си.
Не искаше тя да ме вижда.
Изчезна в стълбището, затваряйки вратата след себе си. Ясно. Не бях добре дошла. Схванах намека прекрасно. Зачудих се дали да не си тръгна, но беше станало почти четири сутринта, а и исках да се скрия при Елиът за още няколко часа, преди да се обадя на Джейс да ме прибере от болницата, затова реших да остана.
Загледах се в стените на студиото, покрити от горе до долу с бели, лъскави листи, върху които бяха принтирани всевъзможни татус дизайни. Дракони, завъртени букви и черепи. Символи и цитати. Прелитащи птици.
Повечето от тях изглеждаха рисувани на ръка и в долния им ъгъл забелязах почерк — ЕМ.
Елиът Макрей.
Уау. Знаех, че е добър, но бях направо поразена от нещата, които беше нарисувал.
Прокарах пръсти по един сложен дизайн на бял череп, от който излизаше жълта светлина и беше обграден от рози. Звучеше така, сякаш нещата нямаше да си съвпаднат, но вглеждайки се в детайлите, огрявани единствено от меката светлина на лампата в ъгъла и лунните лъчи, които се процеждаха през отворите на щорите, ми изглеждаше като най-красивото нещо, което бях виждала.
— Хей.
Обърнах се и видях Елиът да стои в подножието на стълбите, а в прегръдките му се бе сгушило малко детенце. Тъмнокестенявите й къдрици се спускаха по лицето й, скривайки го от поглед.
Не можех да се спра. Засиях и се усмихнах широко. Да видя Елиът в ролята на баща, заедно с дъщеричката му, сгушена плътно в обятията му, размърда нещо отдавна забравено в мен.
Той беше баща, така както аз никога нямаше да бъда майка. Бях твърде повредена емоционално, за да рискувам да даря живот на едно дете. Просто не можех да го направя. Нищо хубаво не можеше да се зароди от тъмнината, която ме изпълваше. Елиът ми направи знак с глава да го последвам и се отправи към стълбището. Тръгнах след него и затворих зад себе си вратата, която отделяше студиото.
Затътрих се нагоре по покритите с килим стъпала възможно най-тихо, мръщейки се на случайните скръцвания на дъските по пода. Наблюдавах как Елиът зави зад ъгъла в горната част на стълбите и изчезна от поглед. За няколко минути можех да чуя как Кайла бърбореше тихо, след което настъпи тишина.
Не бях сигурна какво да правя, затова заскитах из кухнята, запъхтяна от изкачването, което ме бе оставило без въздух. Плотът беше студен под дланите ми и аз останах на място доста дълго време. Единствените звуци бяха бавното падане на капките от някое кранче в къщата и успокояващото шшш… на Елиът, което се чуваше от дъното на коридора.
Не след дълго той влезе в тъмната кухня, осветена единствено от нежната светлина на лампата във всекидневната. Сигурно изглеждах потресаващо, защото лицето му се смекчи от притеснение и той разтвори обятията си. Пристъпих напред смутено, сгушвайки се под брадичката му също както правех едно време. Само че… нещо беше различно. Имах предвид, освен факта, че вече не бяхме заедно. Нещо физически беше странно помежду ни, и едва не се засмях, когато разбрах какво точно. Сигурно бях уморена.
— Знаеш ли — казах насмешливо, — беше далеч по-лесно да те прегръщам без тези базуки помежду ни.
Тялото му се втвърди, но не в добрия смисъл.
— Е, да, Джипси Брадърс сигурно ги обожават, а? — Тонът му беше злобен и аз отворих уста в изненада. Нямах хаплив отговор за това, тъй като беше прав. Мразех, когато имаше право.
Елиът ме пусна и отстъпи назад, почеса тила си и се намръщи.
— Чука ли го?
Усетих как бузите ми почервеняват, докато се опитвах да гледам навсякъде другаде само не и към лицето му.