— Има ли някакво значение? Кажи ми само откъде да те взема утре.
— Баща ти не иска да се прибирам веднага? — попитах смаяна.
— Баща ми е зает да се занимава с бъркотии — отвърна Джейсън уморено. — Давам ти шанс да се измъкнеш, Саманта. По дяволите, давам ти пет часа да изчезнеш от Ел Ей.
Обърнах се и прилепих челото си за стъклото, наблюдавайки как гърдите на Елиът се повдигат и спускат, докато спи.
— Няма да ходя никъде — отвърнах.
— Ще ти звънна в осем — каза и затвори.
Оставих Елиът да спи до шест, след което го събудих. В продължение на два часа, докато закусвахме яйца и бекон от румсервиза, той ме просветляваше какво точно трябва да направя, показвайки ми как да използвам приложението, с което щях да звънна на петте телефона едновременно.
След това, тридесет секунди по-късно, бомбите щяха да избухнат, задействайки верижна реакция, която щеше да се погрижи всеки, който кара един от моторите с експлозив, да отпътува към една пламенна и сигурна смърт.
Включително и Дорнан.
След като Елиът си тръгна от хотела, малко преди Джейс да ми звънне, прекарах известно време на балкона, наблюдавайки как градът започва да се събужда и как оживените улици на Ел Ей започваха да се задръстват от коли.
В този момент се разревах, защото бях сама, без нищо на този свят, като изключим шестте бомби, които си стояха невинно върху масичката за кафе. Разплаках се, защото, въпреки че нещата не се случваха, както бях замислила, и въпреки че нямаше да се насладя индивидуално на всяка една смърт, най-накрая всичко щеше да приключи.
Самата мисъл ме караше да се чувствам толкова празна отвътре — чувство, което не бях предполагала, че ще изпитам. Винаги си бях представяла, че ще усетя единствено облекчение от вероятността да довърша Дорнан и останалите му синове, като изключим Джейс, разбира се.
Точно в този момент, докато наблюдавах колите, а димът започна да се издига във въздуха, разбрах две неща:
Първо, нямаше начин да нараня Джейс, без значение какво заплашваше да ми стори и колко ужасно звучеше. Нямаше да го нараня никога. Дори след всичкото това време, дори след предполагаемата ми смърт, той все още беше момчето, с което исках да прекарам остатъка от живота си.
И второ, когато приключех с всички, и останехме само аз и Джейс насред овъглената пепел, ако той не намереше сили да ми прости всичките неща, които бях извършила…
… нямаше да има за какво да живея повече.
Тези мисли караха главата ми да се замайва до такава степен, че имах чувството, че ще припадна всеки момент. Ръцете ми се вкопчиха в парапета на терасата.
„Моля те, прости ми.“
Но знаех, че вероятно нямаше да го направи.
Джейс се обади точно в осем сутринта, а звъненето на телефона рязко прекъсна измъчващите ме мисли. Вдигнах телефона и го долепих до ухото си, преглъщайки чувството на тревога, което беше заседнало като буца в гърлото ми.
— Добро утро — казах. — Къде ще се срещнем?
— Какво ще кажеш пред входа? — попита той с подигравателен тон и кръвта ми се смрази. Надникнах надолу през парапета и когато видях моторът му, паркиран на тротоара, цялото ми тяло се разтресе от адреналин и страх.
„Как, по дяволите, знаеше къде съм?“
— Как…? — изрекох.
— Няма значение как — отвърна той. — Просто си довлечи задника долу. Чака ни доста тежък ден.
Свлякох се на колене и усетих как започвам да изпадам в шок. Нуждаех се от кафяв хартиен плик, в който да дишам, иначе щях да припадна.
— Хайде — каза той, звучейки по-скоро предизвикателно, отколкото подканващо. — Няма да кажа на Дорнан къде си била. Или с кой си била. Ще бъде нашата тайна. — Говореше толкова мрачно и язвително, че за момент забравих всичко, което бях постигнала, и за победите си над Чад и Макси. Разпаднах се на парченца от паника. Не можех да си поема въздух, а очите ми се навлажниха с горчиви сълзи, които замъглиха погледа ми.
— Имаш три минути да слезеш долу, или лично аз ще дойда да те взема. — Думите му бяха толкова отмерени и хладни, че и за секунда не се усъмних, че ще го направи.
Отне ми момент, докато осъзная, че говоря с Джейс. Това беше Джейс, който ми се подиграваше и ме заплашваше. Повдигаше ми се от мисълта колко много ми напомняше за Дорнан в този момент.
Изправих се на треперещите си крака и надникнах отново през парапета, само за да го видя да се взира в мен през авиаторските си слънчеви очила.